Той стоеше точно зад нея. Свещта за малко да загасне. Пламъкът затрептя, наведе се, но после се стабилизира, осветявайки лицето на главореза.
— Какво искате? — попита Киврин, но беше останала толкова без дъх, че от устата й не излезе почти нищо. — Как влязохте тук?
Главорезът не й отговори. Той просто се беше вторачил в нея по същия начин като на горската полянка. „Значи не съм го сънувала — помисли си тя изплашено. — Бил е там.“ Беше възнамерявал — какво? Да я ограби? Да я изнасили? — и Гавин беше дошъл и го беше прогонил.
Тя отстъпи крачка назад.
— Попитах ви какво искате? Кой сте вие?
Говореше на английски. Чуваше как думите й проехтяват кухо в хладното каменно пространство. О, не, преводачът не биваше да се поврежда точно сега.
— Какво правите тук? — попита тя като се насилваше да произнася думите колкото може по-бавно. Чу, че от нея самата излиза следното: — Whette wolde thou witlre me?13
Той протегна ръката си към нея — огромна ръка, мръсна и зачервена, ръка на главорез — сякаш искаше да докосне отрязаната й коса.
— Махнете се — каза тя. Отстъпи назад и опря гръб в гробницата. Свещта изгасна. — Представа си нямам кой сте и какво искате, но ви съветвам да се махнете. — Отново говореше на английски, но какво значение имаше това, след като той искаше да я ограби, да я убие, а къде беше свещеникът? — Отец Рош! — извика тя отчаяно. — Отец Рош!
При вратата се чу някакъв шум, удар, после стържеше на дърво върху камък и Агнес отвори.
— Ето къде сте били — рече тя рязко. — Търсих ви навсякъде.
Главорезът погледна към вратата.
— Агнес! — извика Киврин. — Бягай!
Малкото момиченце застина с ръка на тежката врата.
— Махни се оттук! — изкрещя Киврин и осъзна с ужас, че продължава да говори на английски. Как беше думичката за „бягам“?
Главорезът направи още една крачка към Киврин. Тя се прилепи към Гробницата.
— Бягай! Изчезни, Агнес! — извика тя, а после вратата се затвори с трясък, а тя тичаше по каменния под, а после и навън през вратата след Агнес, като някъде по пътя изпусна свещта.
Агнес беше стигнала почти до портата на двора, но веднага след като Киврин излезе от църквата, момиченцето спря и се втурна обратно към нея.
— Не! — извика Киврин. — Бягай!
— Вълк ли имаше? — попита Агнес с широко отворени очи.
Нямаше време да й обяснява или да я увещава да бяга. Грабна я в обятията си и хукна към конете.
— В църквата имаше един лош човек! — обясни тя, докато слагаше Агнес на седлото.
— Лош човек ли? — възкликна Агнес, без да обръща внимание на поводите, които Киврин се опитваше да набута в ръцете й. — Да не би да беше някой от тия, дето са ви нападнали в гората?
— Да — отвърна Киврин и започна да развързва поводите. — Ще яздиш с всички сили към къщата. Не се спирай за нищо.
— Ама аз не го видях — рече Агнес.
Сигурно. Щом идваше отвън, разбира се, че нямаше да може да види нищо в мрака на църквата.
— Да не би да беше мъжът, който ви е обрал нещата, счупил ви е каретата и ви е пръснал главата?
— Да — отвърна Киврин, посегна към поводите на своя кон и започна да ги отвързва.
— Тоя лош човек в гробницата ли се беше скрил?
— Какво? — попита Киврин. Тя не можеше да развърже твърдата кожа. Погледна разтревожено към вратата на църквата.
— Видях ви заедно с отец Рош до гробницата. Лошият мъж в гробницата на дядо ли се беше скрил?
16.
Отец Рош.
Твърдите кожени поводи изведнъж увиснаха в ръцете на Киврин.
— Отец Рош?
— Отидох в камбанарията, но там го нямаше. Беше в църквата — продължи Агнес. — Защо той да е лошият мъж, който се е крил в гробницата на дядо, лейди Киврин?
Отец Рош. Но това беше невъзможно. Отец Рош й беше дал последно причастие. Беше миропомазал слепоочието и дланите й.
— А лошият мъж ще направи ли нещо на отец Рош? — питаше в този момент Агнес.
Това не можеше да бъде отец Рош. Отец Рош беше държал ръката й. Беше й казал да не се страхува. Тя се опита да си спомни лицето на свещеника. Беше се навел над нея и я бе попитал за името й, но тя не беше успяла да види лицето му заради пушека в стаята.
А докато й беше давал последно причастие, тя беше видяла главореза, беше се изплашила, че са го пуснали в стаята, беше се опитала да избяга от него. Но това всъщност не е бил никакъв главорез. Това е бил отец Рош.
— А лошият мъж ще ни подгони ли? — попита Агнес, вперила напрегнато поглед във вратата на църквата.
Всичко си идваше на мястото. Главорезът, наведен над нея на горската полянка, а след това я слага на седлото на коня си. Тя си беше мислила, че това е видение от треската й, но всъщност не беше. Беше отец Рош, който беше помогнал на Гавин да я отнесе в къщата.