— Това пък е господин Финч — каза Колин.
— Боже мой! — рече Дануърти. — От кое ли са ни свършили запасите тоя път?
— Надявам се, че от брюкселско зеле.
А Финч вдигна поглед.
— Ето ви, господин Дануърти. Слава Богу. Навсякъде ви търсих.
— Какво има? — попита Дануърти. — На госпожа Тейлър вече й обещах, че ще помисля за зала за репетиции.
— Не става въпрос за това, сър. А за подслонените при нас. Двама са пипнали вируса.
21 декември 1320 година (стар стил). Отец Рош не знае къде е мястото на спускането. Накарах го да ме отведе на мястото, където го е срещнал Гавин, но дори като застанах на самата полянка не бях убедена, че точно това е мястото. Ясно е, че Гавин го е засякъл на доста голямо разстояние от мястото на спускането, а аз съм била в несвяст.
И днес си дадох сметка, че никога няма да успея да намеря мястото на спускането сама. Гората е прекалено обширна, а освен това е пълна с полянки, дъбове и върбалаци, които изглеждат по един и същи начин, а на всичкото отгоре в момента е паднал и сняг. Трябваше да маркирам мястото и с нещо друго освен с ковчежето.
Гавин трябва да ми покаже мястото, но още не се е върнал. Роузмунд ми каза, че Кърси е само на половин ден път, но Гавин щял по всяка вероятност да остане там за през нощта заради дъжда.
Откакто се върнахме, вали като из ведро и сигурно трябва да се радвам, защото така снегът може би ще се разтопи. В същото време обаче заради дъжда не мога да изляза да търся мястото, а освен това в къщата е адски студено. Всички са облекли пелерините си и са се скупчили до огъня.
А какво ли правят селяните? Колибите им не могат да спрат дори вятъра, а в тази, в която бях влязла, нямаше и помен от одеяло. Сигурно буквално замръзват, а Роузмунд каза, че според иконома щяло да вали чак до Бъдни вечер.
Роузмунд се извини за избухливото си поведение в гората като ми каза, че била „бясна на сестра си“.
Агнес обаче нямаше нищо общо с това — Роузмунд очевидно се беше разстроила от новината, че годеникът й ще пристигне за Коледа. Когато поостанах насаме с нея, я попитах дали се притеснява за сватбата.
— Баща ми го уреди — отвърна тя, без да престава да шие. — Сгодихме се на свети Мартин15. Сватбата трябва да е на Великден.
— И това ще стане с твоето съгласие? — попитах я аз.
— Сър Блоет е добра партия — отвърна тя. — Високопоставен в обществото и има земи, които могат да се присъединят към тези на баща ми.
— А ти харесваш ли го?
Тя направо заби иглата в опънатия на дървена рамка лен.
— Баща ми никога няма да позволи да ми се случи нещо лошо — отвърна тя и издърпа дългата нишка през плата.
Не ми каза нищо повече, а единственото, което успях да измъкна от Агнес, беше, че сър Блоет бил добър и й бил донесъл сребърна монета от едно пени, което без съмнение е част от сватбените подаръци.
Агнес беше прекалено погълната от коляното си, за да ми каже нещо повече. През половината път до вкъщи не спря да се оплаква, а когато слезе от жребеца, започна да куца доста преувеличено. Мислех си, че просто се опитва да привлече вниманието, но когато хвърлих едно око на раната, видях, че коричката е паднала напълно. Цялото място около раната е зачервено и подуто.
Промих я, превързах я с най-чистото парче плат, което намерих (страхувам се, че това е една от забрадките на Имейн — намерих го в шкафа до леглото ми), след което я накарах да седне мирно до огъня и да си играе с рицаря си, но се притеснявам. Ако раната се инфектира, може да се получат много усложнения. През четиринайсети век не е имало никакви антимикробни средства.
Еливис също се притеснява. Беше съвсем ясно, че очакваше Гавин да се върне тази вечер. През целия ден току отиваше до паравана и гледаше през вратата навън. Засега не съм разбрала какво изпитва тя към Гавин. В дни като днешния си мисля, че и тя го обича, но се страхува от това, което може да се случи и на двамата в подобна ситуация. Прелюбодейството е било смъртен грях в очите на църквата, при това понякога доста опасен. През по-голямата част от времето обаче ми се струва, че неговата amour няма никакви шансове и че Еливис е толкова загрижена за съпруга си, че въобще не забелязва съществуването на Гавин.
Непорочната и недостижима дама е била идеалът на любовните романси, но е ясно, че и той няма представа дали тя го обича, или не. Това, че ме е спасил в гората, както и историята му за злодеите беше само един опит да я впечатли (което щеше да бъде много по-впечатляващо, ако наистина беше имало двайсетина злодеи, въоръжени до зъби с мечове, боздугани и бойни брадви). Той очевидно е готов на всичко, за да я спечели, и лейди Имейн знае това. Поради която причина, струва ми се, го е изпратила в Кърси.