Когато се върнаха след третото си излизане, сър Блоет седна до огнището и протегна краката си към огъня с вперен в момичетата поглед. Трите кекерици и Роузмунд играеха на сляпа баба. Когато с превръзката на очите Роузмунд дойде съвсем близо до пейката, Блоет се протегна и я придърпа в скута си. Всички се разсмяха.
Имейн прекара цялата дълга вечер до капелана, за да му изрежда дългия си списък от оплаквания по адрес на отец Рош. Бил необразован, бил тромав, бил казал Изповедта преди Adjutorum16 по време на службата предишната неделя. „А сега той е в леденостудената църква и се моли на колене“ — помисли си Киврин. Капеланът си грееше ръцете на огъня и кимаше неодобрително.
Огънят намаля до просветващи трески. Роузмунд се изниза от скута на Блоет и се върна в играта. Гавин разказа как бил убил шест вълка, като през цялото време не сведе поглед от Еливис. Капеланът разказа за една умираща жена, която била направила невярна изповед. Когато капеланът докоснал челото й със светото миро, кожата й започнала да пуши и станала чисто черна пред очите му.
Някъде по средата на разказа на капелана Гавин се изправи, потърка ръце над огъня и се отправи към пейката за бедните посетители. Седна на нея и си свали ботуша.
Само след минутка Еливис също стана и се приближи до него. Киврин не можеше да чуе какво му каза тя, но той се изправи с ботуша в ръка.
— Процесът отново е отложен — чу тя гласа му. — Съдията, който трябвало да го изслуша, се разболял.
Не успя да чуе отговора на Еливис, но Гавин кимна и рече:
— Това е добра новина. Новият съдия е от Суиндън и не е толкова благоразположен към крал Едуард. — Нито един от двамата обаче като че не се зарадва на новината. Еливис беше почти толкова бледа, колкото когато беше разбрала, че Имейн е изпратила Гавин в Кърси.
Тя започна да върти тежкия пръстен около пръста си. Гавин седна отново, изтупа восъчните парченца от чорапа си и нахлузи ботуша, след което вдигна поглед и й каза нещо. Еливис извърна глава настрани и Киврин не можа да види изражението й, скрито в сенките, но пък видя това на Гавин.
„А сигурно и всички останали видяха“ — помисли си Киврин и бързо се огледа, за да види дали някой наблюдава двойката. Имейн беше потънала в оплакванията си от отец Рош, но сестрата на сър Блоет гледаше със стиснати неодобрително устни. Гледаха и сър Блоет и останалите мъже.
Киврин се беше надявала, че тази вечер може да й се отвори възможност да поговори с Гавин, но очевидно това нямаше да стане сред всичките тези любопитни погледи. Чу се камбанен звън, Еливис се стресна и погледна към вратата.
— Това е камбаната на Сатаната — рече тихо капеланът и дори децата спряха игрите си, за да се вслушат.
В някои села хората от четиринайсети век бяха удряли камбаната по веднъж за всяка година от рождението на Иисус. В повечето обаче я бяха удряли само в продължение на един час преди полунощ. Киврин се съмняваше, че Рош, а дори и капеланът, могат да броят до толкова, колкото бяха годините от раждането на Иисус, но тя самата започна да брои.
В това време влязоха трима слуги с цепеници и трески, за да подновят огъня. Пламъците заиграха по-живо и по-ярко като започнаха да хвърлят големи изкривени сенки по стените. Агнес скочи и ги посочи. Един от племенниците на сър Блоет направи зайче на стената с пръстите си.
Господин Латимър й беше казал, че през четиринайсети век хората имали навик да предсказват бъдещето по сенките от бъдника. Тя се зачуди какво бъдеще очаква всички присъстващи, при условие че лорд Гийом имаше такива големи неприятности, а всички останали бяха в опасност.
Кралят беше конфискувал земите и имотите на осъдените престъпници. Можеше да ги принудят да живеят във Франция или пък да приемат подаяния от сър Блоет и да понасят подигравките на жената на иконома.
А можеше и лорд Гийом да се прибере тази вечер с добри вести и сокол за Агнес и всички да заживеят щастливо. С изключение на Еливис. И Роузмунд. Какво ли щеше да стане с нея?
„То вече е станало — помисли си Киврин някак зачудено. Присъдата е била дадена, лорд Гийом се е прибрал и е открил връзката между Еливис и Гавин. Роузмунд вече е била предадена в ръцете на сър Блоет. Агнес пък е пораснала, омъжила се е и е умряла при раждане, от натравяне на кръвта, от холера или пневмония.“
„Всички вече са умрели — помисли си тя и не можеше да повярва на мислите си. — Всички са мъртви от повече от седемстотин години.“