Киврин се върна към заниманията си с възела. Вкара два пръста под панделката и опъна, като се надяваше да я разшири.
— Недей да я късаш! — каза Агнес с типичния си сценичен шепот. Киврин хвана звънчето и бързо го извъртя така, че да лежи в дланта на Агнес.
— Дръж го така — прошепна тя и затвори пръстите на малката върху звънчето. — Здраво!
Агнес покорно стисна малкото си юмруче. Киврин сви другата ръка на детето така, че да лежи върху стиснатата. При това положение Агнес придоби смирен вид като за молитва, а Киврин й каза нежно:
— Дръж здраво звънчето и то няма да дрънчи.
Агнес незабавно притисна ръце към челото си, при което заприлича на истински пример за ангелско смирение.
— Добро момиче — рече Киврин и я прегърна с една ръка. После погледна отново към вратата на църквата. Все още беше затворена. Тя въздъхна с облекчение и се обърна с лице към олтара.
Отец Рош беше застанал пред него. Беше облечен във везан бял епитрахил и пожълтял бял стихар, чийто подгъв беше по-разнищен и от панделката на Агнес. Държеше някаква книга. Очевидно беше изчаквал нея, очевидно беше стоял така през цялото време и я беше чакал да свърши с детето, но на лицето му нямаше и следа нито от обвинение, нито от нетърпение. Изражението му излъчваше нещо съвършено различно и тя изведнъж се сети за лицето на господин Дануърти, застанал зад преградата от тънко стъкло и вперил поглед в нея.
Лейди Имейн си прочисти гърлото, което прозвуча почти като изръмжаване, и отчето сякаш дойде на себе си. Той подаде книгата на Коб, който беше облечен в някакво мърляво расо, а на краката си имаше чифт прекалено големи кожени обувки, и коленичи пред олтара. След това взе книгата от ръцете на Коб и започна проповедта си.
Киврин започна да изрича думите заедно с него като ги мислеше на латински и чуваше ехото от интерпретацията на преводача си.
— „Кого видяхте вий, пастири? — каза отец Рош на латински, започвайки проповедта. — Говорете: кажете ни кой се е появил на земята?“
Той спря и се намръщи срещу Киврин.
„Забравил я е“ — помисли си тя и погледна напрегнато към Имейн с надеждата, че старицата няма да се сети, че има продължение, но Имейн беше вдигнала глава и беше свъсила вежди. Челюстта й беше стисната.
Рош продължаваше, да се взира в Киврин.
— „Кажете: какво видяхте? — рече той и Киврин си отдъхна с облекчение. — Кажете ни кой се появи.“
Това не беше така. Тя изрече безмълвно следващите думи със силното желание той да ги разбере.
— „Видяхме Младенеца.“
Той не даде никакви признаци, че е видял какво изрича тя, макар че гледаше право в нея.
— „Видях…“ — рече той и пак спря.
— „Видяхме Младенеца“ — прошепна Киврин и просто усети как лейди Имейн се извръща, за да я погледне.
— „И ангели, които с песни прославяха Господа“ — рече Рош, но и това не беше така. Лейди Имейн отново се обърна напред, за да го погледне неодобрително.
Епископът без съмнение щеше да чуе и за това, както и за свещите, за раздърпания подгъв и един Бог знае какви още грешки, които Рош бе направил.
— „Кажете какво видяхте?“ — продължи по същия начин Киврин и отец Рош като че се окопити.
— „Кажете какво видяхте?“ — изрече ясно думите той. — „И кажете ни за раждането на Иисуса. Видяхме Младенеца и ангели, които с песни прославяха Господа.“
Той започна Изповедта и Киврин започна да си я шепти заедно с него, но той я изкара цялата без нито една грешка и Киврин започна да се поотпусна, макар че не го изпускаше от поглед, когато той се запъти към олтара за „Слава Тебе“.
Под стихара отец Рош беше облечен с черно расо като и двете одежди изглежда навремето бяха били доста представителни. На Рош му бяха малко късички. Когато се наведе над олтара, тя видя поне десет сантиметра от износения му кафяв панталон. Стихарът и расото очевидно бяха принадлежали на свещеника преди него или пък бяха стари одежди на капелана на Имейн.
Свещеникът от Светата реформирана беше носил полиестерен стихар над кафявото сако и дънките си. Беше уверил Киврин, че службата е съвсем автентична, въпреки че се беше състояла следобеда. Антифонът19 датира от осми век, беше й казал той, а ужасно подробните картини с мъките на Иисус били абсолютно точни копия на тези в Торино. Църквата обаче преди това беше представлявала книжарница за канцеларски материали, за олтар бяха пригодили една сгъваема маса, а по време на службата карфакските камбани бяха правили на пух и прах „И спусна се в ясната нощ“.
— Kyrie eleison — рече Коб със събрани за молитва ръце.
— Kyrie eleison — каза и отец Рош.