— Christe eleison — рече Коб.
— Christe eleison — повтори силно Агнес.
Киврин я предупреди да мълчи с пръст върху устните. Господи, помилуй. Иисусе, помилуй. Господи, помилуй.
На общоцърковната служба бяха използвали „Господи помилуй“ вероятно заради някоя сделка, която свещеникът от Светата реформирана беше направил с пастора като отплата за преместването на службата в четири часа, а свещеникът от Църквата на третото хилядолетие беше отказал да го каже и беше гледал хладно и недоволно през цялото време. Също като лейди Имейн.
Отец Рош вече беше влязъл в крак. Той изрече прославата и тропара без колебание и започна Евангелието.
— Глава втора от Светото Евангелие от Лука — каза той и започна да срича на латински. — „През ония дни излезе от кесаря Августа заповед — да се направи преброяване по цялата земя.“
Пасторът беше прочел абсолютно същия пасаж в „Св. Богородица“. Беше го прочел от популярното издание на Библията, за което беше настояла Църквата на третото хилядолетие. Започваше така: „По онова време управляващите стовариха съкрушителни такси върху данъкоплатците“, но иначе беше същото Евангелие, от което четеше с много усилия отец Рош сега.
— „И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир между човеците и Неговото благоволение. — Отец Рош целуна Евангелието. — Per evangelica dicta deleantur nostro delicta.“20
Сега идваше ред на проповедта, ако въобще щеше да има такава. В повечето селски църкви свещеникът беше проповядвал само на основните служби, но дори тогава проповедта се беше състояла просто от лекция по катехизис, изброяване на седемте смъртни гряха и на седемте акта на милосърдие. Голямата служба на другата сутрин по всяка вероятност щеше да стане поводът за проповедта.
Отец Рош пристъпи напред и започна да говори.
— По времето, когато Иисус слезе от небето на земята, Бог изпрати знаци, за да могат хората да разберат за дохождането му. Така и в последните дни ще има знаци. Ще има глад и болести, а Сатаната ще язди из цялата земя.
„О, не — помисли си Киврин, — само недей да започваш за Сатаната, дето яздел черен кон.“
Тя погледна към Имейн. Старата жена беше направо бясна, но и без това нямаше значение какво казва отчето. Киврин знаеше, че Имейн е решена да намира всички грешки, за които може да разкаже на епископа. Лейди Иволда беше само леко раздразнена, а всички останали бяха с изражението на уморена търпеливост, което придобиват всички хора по време на проповед, независимо в кой век се развива действието. Киврин беше свидетел на същото изражение по лицата на всички на коледната литургия в „Св. Богородица“.
Проповедта в „Св. Богородица“ се беше превърнала в кошче за отпадъци, като например главният свещеник на Христовата църква беше започнал с думите: „Християнството е започнало в един обор. Дали няма да завърши в някоя канализационна тръба?“
Това обаче не беше имало значение. Службата се беше извършила в полунощ, а „Св. Богородица“ имаше каменен под и истински олтар, а като затвори очи, Киврин успя да се абстрахира напълно от покрития с пътеки неф, от чадърите и лазерните свещи. Беше махнала найлоновата подложка и бе коленичила направо на каменния под, и си беше представяла като как ли е било през Средновековието.
Господин Дануърти й беше казал, че няма да прилича на нищо, което е било плод на въображението й, и беше прав — разбира се. Но не и за тази служба. Беше си представяла нещата точно така — каменния под и измърмореното „Господи помилуй“, миризмата на тамян, лой и студ.
— Господ ще слезе с огън и мор и всички ще загинат — казваше Рош, — но даже и в последните дни Божията милост няма да ни отмине. Той ще ни изпрати помощ и утеха и ще ни отведе на сигурно в небесата.
„На сигурно в небесата.“ Тя се замисли за господин Дануърти.
— Не отивай — й беше казал той. — Няма да прилича на нищо, което си представяш сега. — И беше прав. Той винаги беше прав.
Но дори той, с всичките му притеснения за едра шарка, главорези и горене на вещици, никога не би си представил това: че се е загубила. Че не знае къде е мястото на спускането, при условие че рандевуто бе след по-малко от седмица. Тя погледна през пътеката към Гавин, който пък гледаше Еливис. Трябваше да поговори с него след службата.
Отец Рош се премести към олтара, за да подхване същинската част. Агнес се облегна на Киврин и Киврин я обгърна с едната си ръка. Бедното дете, сигурно вече беше ужасно изтощено. На крак още отпреди да се съмне, при всичкото тичане през целия ден. Киврин се зачуди колко ли време ще продължи службата.