— Аз давам това разрешение — каза Дануърти и го избута, за да влезе в лабораторията.
Портиерът тръгна да влиза, но отвореният му чадър се заклещи във вратата и той се обърна, за да го освободи.
Колин приклекна и мина под чадъра.
Гилкрист сигурно беше изключил отоплението, защото в лабораторията беше съвсем малко по-топло, отколкото навън. Очилата на Дануърти обаче бяха съвсем мокри и отново се замъглиха. Той ги свали и се опита да ги избърше в ревера на мокрото си сако.
— Вземи — каза Колин и му подаде едно дълго парче смачкана тоалетна хартия. — Тая хартия съм я събирал за господин Финч. Работата е там, че ще е много трудно да я намерим дори ако се приземим на съответното място, а ти каза, че е много сложно да се определят точните пространствено-времеви координати.
— Точното място и дата вече ги имаме — каза Дануърти и избърса очилата си с тоалетната хартия и си ги сложи. Все още бяха замъглени.
— Страхувам се, че трябва да ви помоля да си вървите — намеси се портиерът. — Не мога да ви пускам тук, без господин Гилкрист да е… — И изведнъж млъкна.
— О, смърт и ужас! — измърмори Колин. — Гилкрист идва.
— Какво означава това? — попита Гилкрист. — Какво правите тук?
— Смятам да изтегля Киврин — отговори Дануърти.
— И кой ще ви разреши? — попита Гилкрист. — Това е мрежа на „Брейзноуз“ и вие ще бъдете обвинен в незаконно влизане. — Той се обърна към портиера. — Наредих ти да не пускаш господин Дануърти на територията на колежа.
— Господин Бейсингейм е дал разрешение — отвърна портиерът и подаде влажния лист на Гилкрист.
Гилкрист го грабна от ръцете му.
— Бейсингейм! — Той се вторачи в хартията. — Та това въобще не е подписът на Бейсингейм! — изфуча той яростно. — Незаконно влизане, а сега пък и подправяне на документи. Господин Дануърти, възнамерявам да повдигна обвинение срещу вас. А когато господин Бейсингейм се върне, смятам да го осведомя, че ваш…
Дануърти направи една крачка към него:
— Аз пък смятам да го осведомя, че неговият заместник е отказал да прекрати едно спускане, че умишлено е поставил в опасност живота на една историчка, че е забранил достъпа до лабораторията и че в резултат от всичко това не са били определени времевите координати на една специалистка. — Той махна с ръка към конзолата. — Знаете ли какво означават данните от фиксирането? Фиксирането, което вие не разрешихте да бъде дешифрирано от моя технолог заради някакви имбецили, които си нямат и понятие от пътуване във времето, включително и вие самият? Знаете ли въобще какво означават тези данни? Киврин не е в 1320 година! Тя е в 1348 година насред развилнялата се Черна смърт. — Той се обърна и махна с ръка към екраните. — И е там от цели две седмици. Заради глупостта ви. Защото… — Той спря.
— Нямате право да ми говорите по този начин — каза Гилкрист. — Нито пък да се намирате в тази лаборатория. Настоявам да напуснете незабавно.
Дануърти не каза нищо. Само направи една крачка към конзолата.
— Извикай проктора28 — обърна се Гилкрист към портиера. — Искам да ги изхвърлят оттук веднага.
Екранът не беше просто тъмен, а направо изключен. Същото важеше и за осветлението на конзолата. Цялото захранване беше изключено.
— Изключили сте електрозахранването — каза Дануърти с глас, който страшно напомняше на шепота на Бадри. — Изключили сте мрежата напълно.
— Да — съгласи се Гилкрист, — и направих добре, защото вие си мислите, че имате пълното право да нахълтвате без разрешение.
Дануърти протегна ръка слепешката към угасналия екран, залитна и повтори:
— Изключили сте мрежата напълно.
— Добре ли сте, господин Дануърти? — попита Колин и също направи крачка напред.
— Сетих се, че може би ще се опитате да нахълтате и да отворите мрежата каза Гилкрист, — защото виждам, че май нямате никакво уважение към авторитета на Медиевистиката. Изключих цялото захранване, за да не се случи точно това, и явно съм постъпил правилно.
Дануърти беше чувал как хората направо могат да бъдат повалени от някоя лоша вест. Когато Бадри му каза, че Киврин е в 1348 година, той не беше успял да асимилира напълно значението на новината, но тази сега го фрасна като с парен чук. Не можеше да си поеме дъх.
— Изключили сте мрежата — повтаряше той. — Загубили сте всички данни от фиксирането.
— Загубили сме фиксирането ли? — възкликна Гилкрист. — Глупости. Нали има поддържащи системи и тем подобни?! Щом пуснем захранването отново…
— Това означава ли, че не знаем къде е Киврин? — попита Колин.
— Да — отвърна Дануърти и докато падаше, си помисли, че ще се строполи върху конзолата също като Бадри, но не стана така. Падна почти грациозно, като човек, на когото са му изкарали дъха, свлече се като любовник в протегнатите ръце на Гилкрист.