Domine, mittere digneris sanctum Angelum tuum de caelis, qui custodiat, foveat, protegat, visitet, atque defendat omnes habitantes in hoc habitaculo.
(Пауза)
Exaudí orationim meam et clamor meus ad te veniat.7
(Пауза)
Чуй молитвата ми и нека викът ми долети до Теб.
9.
— Какво става, Бадри? Какво не е наред? — питаше Дануърти.
— Студено — каза Бадри. Дануърти се пресегна и дръпна чаршафа и одеялото чак до брадичката му. Одеялото беше тънко, тънка беше и хартиената нощница, в която беше облечен Бадри. Нищо чудно, че му беше студено.
— Благодаря — прошепна Бадри. Извади ръка изпод завивките и хвана ръката на Дануърти. Затвори очи.
Дануърти хвърли притеснен поглед към екраните. Температурата продължаваше да е 39,9. Ръката на Бадри беше изключително гореща дори през импрегнираната ръкавица, а ноктите му изглеждаха много странно — почти тъмносини. Кожата му също беше станала много по-тъмна, а лицето изглеждаше изпито.
Медицинската сестра, чиито форми под хартиената престилка наподобяваха по неприятен начин тези на госпожа Гадсън, влезе и каза грубо:
— Списъкът на първичните контакти е вкаран. — Нищо чудно, че Бадри се страхуваше от нея.
На дисплея се появи таблица, разделена на графи от по един час. Най-отгоре в списъка бяха неговото собствено име, това на Мери и сестрата от отделението като след всяко от тях в скоби бяха изписани буквите SPG, по всяка вероятност за да покажат, че и тримата са били облечени в предпазни костюми, когато са го посетили.
— Нататък — каза Дануърти и таблицата се придвижи нагоре по екрана, за да мине през пристигането в болницата, лекарите от линейката, мрежата, последните два дни. Понеделник сутринта Бадри беше прекарал в Лондон, за да подготвя някакво теренно проучване в колежа „Джизъс“. По обяд беше пристигнал в Оксфорд с метрото.
Беше отишъл при Дануърти в два и половина и беше останал там до четири. Дануърти вкара данните в таблицата. Бадри му беше казал, че е заминал за Лондон в неделя, но той не можа да си спомни точното време. Вкара следното: „Лондон — да се телефонира в «Джизъс» за часа на пристигането“.
— Доста често идва в съзнание и отново се унася — каза сестрата неодобрително. — От треската е. — После провери банките на системите, подръпна завивките оттук-оттам и излезе.
Бадри като че ли се разбуди от затръшването на вратата. Клепачите му потрепнаха и той отвори очи.
— Бадри, трябва да ти задам няколко въпроса — каза Дануърти. — Трябва да разберем с кого си се виждал и говорил. Не искаме и те да се разболеят, така че трябва да ни кажеш кои са.
— Киврин — отвърна Бадри. Говореше с тих глас, почти шепот, но ръката му стискаше здраво ръката на Дануърти. — В лабораторията.
— Тази сутрин ли? — попита Дануърти. — Виждал ли си се с Киврин преди това? Вчера например?
— Не.
— Какво прави вчера?
— Проверих мрежата — отвърна той изтощено и ръката му се вкопчи още по-здраво.
— Цял ден ли беше там?
Бадри поклати глава и от положеното усилие по екраните заиграха купища нови цифри и данни.
— Дойдох да се видя с вас.
Дануърти кимна.
— Остави ми бележка. А след това какво прави? Видя ли се с Киврин?
— Киврин — рече само Бадри. — Проверих изчисленията на Пухалски.
— Верни ли бяха?
Технологът се намръщи.
— Да.
— Сигурен ли си?
— Да. Проверих ги два пъти. — Спря, за да си поеме дъх. — Пуснах един вътрешен тест и още един за сравнение.
Дануърти потръпна облекчено. В координатите не беше имало грешка.
— Ами отклонението? Колко голямо беше?
— Главоболие — прошепна Бадри. — Тази сутрин. Трябва да съм препил на купона.
— Какъв купон?
— Уморен съм — едва-едва отговори Бадри.
— На какъв купон си ходил? — не отстъпваше Дануърти. — Чувстваше се като мъчител от инквизицията. — Кога беше той? В понеделник?
— Във вторник — отвърна Бадри. — Много пих. — След това извърна глава.
— Почини си — каза Дануърти и внимателно освободи ръката си от пръстите на Бадри. — Опитай се да поспиш.
— Радвам се, че дойдохте — каза Бадри и отново го хвана за ръката.
Дануърти наблюдаваше ту него, ту екраните. Валеше. Зад дръпнатите завеси се чуваше потрепването на дъждовните капки.
Не беше осъзнал напълно колко болен всъщност е Бадри. Мислите му бяха така заети с тревоги по Киврин, че съвсем беше забравил за Бадри. Може би не биваше да се ядосва толкова много на Монтоя и останалите. Те също си имаха притеснения, но никой не си беше направил труда да се замисли какво всъщност означава болестта на Бадри. Тревожеха се единствено за всичките неприятности, които следваха от нея. Дори Мери беше споменала, че общежитието може да се използва за временен лазарет и че има опасност да става въпрос за епидемия, но въобще не беше обяснила какво всъщност означава болестта на Бадри. Той си беше получил антивирусните ваксини, но въпреки това сега лежеше тук с температура 39,9.
7
Превод: О, Господи, удостои ни с милостта си чрез Твоя ангел от небесата да пази, люби, защитава и предпазва всички, които са сбрани в този дом.