— Със захар ли го пиеш?
— Лошо ли е положението?
Тя разпредели млякото по равно в двете чаши.
— Лошото е, че Бадри е тежко болен. — Тя сложи захар. — Ваксините му са направени в университета, което означава, че е получил много по-широк спектър, отколкото чрез здравната си осигуровка. Би трябвало да е в пълна безопасност при промяна от пет единици, а и частично защитен срещу такава от десет единици. Той обаче показва всичките симптоми на инфлуенца, което говори за качествено нова мутация.
Чайникът запищя.
— Което означава епидемия?
— Да.
— Пандемия?
— Възможно е. Ако Световният център по инфлуенца не може да идентифицира вируса бързо или пък персоналът избяга. Или ако карантината не свърши работа.
Тя изключи чайника и наля чашите.
— Добрата новина е, че според същия Световен център става въпрос за вирус, който е тръгнал от Южна Каролина. — Тя донесе едната чаша на Дануърти. — В такъв случай вирусът вече е бил класифициран, били са произведени както аналог, така и ваксина, вирусът реагира добре на антимикробни ваксини и на лечението на симптомите, като освен това не е смъртоносен.
— Колко му е дълъг инкубационният период?
— От дванайсет до четирийсет и осем часа. — Тя отпи от чашата си. — От Центъра вече са изпратили кръвни проби в Атланта за сравнение, а те пък ще ни изпратят препоръчителен курс на лечение.
— Кога точно дойде Киврин в понеделник в амбулаторията, за да й бъдат направени антивирусни ваксини?
— В три — отвърна Мери. — Остана до девет на другата сутрин. Накарах я да остане за през нощта, за да съм сигурна, че ще се наспи.
— Бадри ми каза, че вчера не я е виждал — обясни Дануърти, — но може да са се срещнали в понеделник, преди тя да дойде в амбулаторията.
— Джеймс, за да е изложена на някаква опасност, трябва да е имала контакт с вирусоносител преди ваксинацията си и вирусът да е имал възможност да се репродуцира в нея — каза Мери. — Дори да се е видяла с Бадри в понеделник или вторник, за нея е много по-малко вероятно да развие симптоми, отколкото за теб. — Тя го изгледа сериозно над чашата си. — Още се притесняваш за фиксирането, нали?
Той поклати глава.
— Бадри ми каза, че е проверил изчисленията на Пухалски и че били верни, а на Гилкрист е казал, че отклонението е минимално.
— Има ли нещо друго, което може да се е объркало? — попита Мери.
— Не знам. Нищо. Само дето е сама в Средновековието.
Мери остави чашата върху подноса.
— Там може да е в по-голяма безопасност, отколкото тук. Доста хора около нас ще се разболеят. Инфлуенцата се разпространява като горски пожар, а от карантината нещата само ще се влошат още повече. Медицинският персонал винаги е в най-голяма опасност още от самото начало. Ако той падне на легло или пък се изчерпят запасите ни от антимикробни ваксини, и този век може да се окаже десетка по скалата.
Тя прокара уморено ръка през разрошената си коса.
— Извинявай, умората си казва думата. Не сме през Средновековието все пак. Дори двайсети век не сме. Вече си имаме метаболизатори и помощни средства. Освен това, ако наистина става въпрос за вируса от Южна Каролина, имаме и аналог, и ваксина. Въпреки това много се радвам, че Колин и Киврин са в безопасност.
— В безопасност, но в Средновековието — каза Дануърти.
Мери му се усмихна.
— При главорезите.
Вратата се отвори с гръм и трясък. Влезе едно източено русоляво момче с големи крака и шал за ръгби. По пода оставаха обилни мокри следи.
— Колин! — зяпна Мери.
— Тук си била значи — каза Колин. — Къде ли не те търсих.
Втора книга
10.
Вече не гореше. До ноздрите й още идваше миризмата на дим, но Киврин знаеше, че е от огнището. „Нищо чудно — помисли си тя, — комините са се появили в Англия едва в края на четиринайсети век, а сега сме само 1320 година.“ И щом мисълта се оформи в главата й, тя си даде сметка за цялата ситуация: „Аз съм в 1320 година и съм болна. Тресе ме.“
За момент мислите й спряха. Беше й много хубаво просто да си лежи и да си почива. Чувстваше се изтощена, сякаш бе преминала през някакво ужасно изпитание, което беше изсмукало цялата й сила. „Мислех си, че се опитват да ме изгорят на кладата“ — каза си тя. Спомни си как се беше дърпала от ръцете им, как пламъците бяха подскачали във всички посоки, бяха облизвали ръцете й и изгаряли косата й.