— Не се притеснявай — каза Мери. — Можеш да си вървиш у дома, ако искаш.
— Мислех да изчакам, докато си получа резултатите от кръвната проба — каза той.
— О, та това ще стане чак… — почна Мери и погледна часовника си. — О, Боже, минава шест.
— Само ще се кача горе, за да видя как е Бадри — каза Дануърти. — После ще бъда в чакалнята.
Сестрата каза, че Бадри спи.
— Не искам да го будя.
— Не, разбира се, че не — съгласи се Дануърти и слезе в чакалнята.
Колин седеше по турски на пода в средата на стаята и разглеждаше шала си.
— Къде е баба Мери? — попита той. — Малко се разсърди, че дойдох, нали?
— Мислеше, че си се прибрал в Лондон и си в безопасност — обясни му Дануърти. — Майка ти й каза, че влакът ти бил спрян в Бартън.
— Така беше. Накараха всички да слязат и да се качат на друг, който се върна в Лондон.
— И ти се загуби при прехвърлянето?
— Не. Чух ги как си говорят за карантината, за това, че имало някаква ужасна болест, че всички щели да измрат, че всичко… — Той спря и започна да рови в чантата. Започна да вади и да прибира най-различни неща: видеокасети, джобна видеокамера, както и чифт смачкани мръсни гуменки. Очевидно много обичаше баба си Мери. — А аз не исках да се затворя с Ерик и да изпусна цялото забавление.
— Кой е този Ерик?
— Помощникът на майка ми. — Той извади един голям червен „гобстопър“9, откъсна няколко парчета и ги напъха в устата си. Бузата му се изду. — Най-големият скапаняк — обясни той с бонбон в уста. — Има си някакъв апартамент в Кент и абсолютно никаква работа.
— Значи си слязъл от влака в Бартън. Какво направи след това? До Оксфорд пеша ли стигна?
Колин извади бонбона от устата си. Вече не беше червен. Беше придобил някакъв смътно синьо-зелен цвят. Колин го огледа критично отвсякъде и пак го лапна. — Разбира се, че не. Бартън е много далеч от Оксфорд. Взех такси.
— Естествено — съгласи се Дануърти.
— Казах на шофьора, че ще пиша статия за карантината за училищния вестник, поради което искам да заснема кадри от блокадата. Бях си взел видеокамерата, така че историята ми беше съвсем правдоподобна. — Той вдигна камерата, за да илюстрира думите си, след което я уви в шала и продължи да рови в чантата.
— И той повярва ли ти?
— Мисля, че да. Вярно, че ме попита в кое училище уча, но аз просто отвърнах с много засегнат вид: „Би трябвало да се досетите“. Той спомена веднага „Свети Едуард“ и аз отвърнах: „Разбира се.“ Трябва да се е хванал, понеже все пак ме докара, нали?
„Аз пък се притеснявах какво ли ще направи Киврин, ако не се появи никакъв добронамерен пътник“ — помисли си Дануърти.
— А после какво направи? И на полицаите ли пробута същата история?
Колин извади едно зелено вълнено сако, сгъна го и го постави върху разстлания шал.
— Не. Реших, че тая история е доста елементарна. Та какво толкова има за снимане в крайна сметка? Не е като при пожар например, нали? Така че просто тръгнах към полицая, сякаш искам да го питам нещо, и в последния момент се шмугнах под бариерата.
— Е не тръгнаха ли да те гонят?
— Разбира се. Но се отказаха след няколко пресечки. Опитват се да не пускат хората да излизат, а не да не влизат. След това се поразходих и намерих един телефон.
По всяка вероятност през цялото това време се беше изсипвал дъжд като из ведро, но Колин не спомена нищо за това. Сред вещите, които вадеше от чантата си, нямаше сгъваем чадър.
— Най-тежката част беше да намеря баба Мери — каза той и легна с глава върху шала си. — Отидох до апартамента й, но я нямаше. Помислих си, че може още да ме чака на станцията на метрото, но тя пък беше затворена. — Той се надигна, пооправи вълненото сако и пак легна. — И после си казах: „Тя е лекарка. Сигурно е в болницата.“
Той се надигна, пооправи шала, легна и затвори очи. Дануърти се облегна в неудобното кресло, изпълнен със завист към младостта. Колин сигурно вече бе заспал дълбоко, без дори да е изплашен или напрегнат след приключенията си. Беше се разхождал из целия Оксфорд посред нощ или може би беше хванал още няколко таксита, или пък беше извадил някой сгъваем велосипед от чантата си, но така или иначе съвсем сам под ледения зимен дъжд, и дори не беше развълнуван от преживяното.
С Киврин всичко беше наред. Ако селото не беше на мястото, където бяха изчислили, че трябва да е, щеше да походи пеша, докато го намери, или щеше да хване такси, или пък щеше да легне някъде със сгъната под главата пелерина и да потъне в необезпокоявания сън на младостта.
Влезе Мери.
— И двамата са ходили да танцуват в Хедингтън снощи — каза тя, но когато видя Колин, снижи глас.
9
Gobstopper (от англ.) — вид бонбони, които непрекъснато променят цвета си в устата. — Бел.пр.