Скарлет каза:
— Много благодаря, но не искам чаша чай, нито шоколадова бисквита.
Господин Фрост се притесни.
— Да ти кажа честно — започна той, — изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. Гробището, разбира се, е подходящо място за такава среща. Една моя леля твърдеше, че папагалът й е обладан от духове. Беше червена ара — птицата, не леля ми. Леля ми беше архитект. Така и не разбрах подробности за папагала и за духовете.
— Добре съм — каза Скарлет. — Просто денят беше дълъг.
— Тогава ще те откарам у дома. Да имаш някаква представа какво пише тук? От половин час се мъча да го разгадая.
Той посочи един отпечатък от надгробен камък. Листът лежеше на масичката, затиснат с по един буркан в четирите края, за да е опънат.
— Как мислиш — продължи той, — дали името е Гладстон? Може да е роднина на премиер-министъра… Но нищо друго не мога да разчета.
— Боя се, че и аз — каза Скарлет. — Но ще погледна пак, когато дойда в събота.
— Дали и майка ти ще дойде?
— Каза, че ще ме докара сутринта. После трябва да напазарува за вечеря. Ще прави печено пиле.
— Мислиш ли — попита господин Фрост с надежда, — че може да има и печени картофи?
— Така смятам, да.
Господин Фрост изглеждаше очарован. После каза:
— Не бих искал да я притеснявам.
— На нея й харесва — Скарлет беше откровена. — Благодаря, че ще ме закарате у дома.
— За мен е удоволствие — усмихна се господин Фрост.
Двамата слязоха по стълбите на високия и тесен дом и излязоха през малкото антре.
Пещерите на Дракона в Краков са под хълма Вавел, кръстен на отдавна умрял дракон. Тези пещери са известни на туристите. Под тях обаче има други, за които туристите дори не подозират и затова никога не посещават. Тези пещери се спускат дълбоко в недрата на планината и са пълни с живот.
Сайлъс влезе пръв, следван от сивата грамада на мис Лупеску, която меко стъпваше на четири лапи. Зад тях вървеше Кандар, увита в превръзки асирийска мумия с мощни орлови криле и очи като рубини, хванал под мишница малко прасе.
Първоначално бяха четирима, но изгубиха Харун в една пещера, някъде дълбоко под тях. Ифритът11 бе прекалено самоуверен, като всички от неговата раса, и стъпи в пространство, оградено от три бронзови огледала. Погълна го проблясък бронзова светлина.
За миг Харун се виждаше в огледалата, макар да бе изчезнал от реалния свят. Огнените му очи бяха широко отворени, а устните му се движеха, сякаш им крещеше да внимават и да се махат. Миг след това се стопи без следа.
Сайлъс, който нямаше проблеми с огледалата, покри едното с палтото си и така обезвреди капана.
— Е — каза той, — сега останахме трима.
— И едно прасе — добави Кандар.
— Защо? — попита мис Лупеску с вълчи език през вълчи зъби. — Защо прасе?
— Носи късмет — отвърна Кандар.
Мис Лупеско изръмжа с недоверие.
— Харун имаше ли прасе? — просто попита Кандар.
— Тихо! — изшътка Сайлъс. — Идват! Много са, ако съдя по шума.
— Нека дойдат — прошепна Кандар.
Козината на мис Лупеску настръхна. Тя не каза нищо, но беше готова да ги посрещне и само с усилие на волята се сдържаше да не отметне глава назад и да завие.
— Тук е много красиво — каза Скарлет.
— Да — потвърди Ник.
— Значи цялото ти семейство е било убито? — попита момичето. — А знае ли се кой го е направил?
— Не, поне доколкото ми е известно. Наставникът ми каза само, че убиецът е още жив и че някой ден ще разкаже и останалото, което знае.
— Някой ден?
— Когато съм готов.
— От какво го е страх? Че ще метнеш пушка на рамо и ще тръгнеш да отмъщаваш на човека, убил семейството ти?
Ник я погледна сериозно.
— Ами да! Разбира се, не с пушка, но да… Нещо такова…
— Шегуваш се!
Ник замълча, стиснал устни. После поклати глава и каза:
— Не се шегувам.
Беше ясна, слънчева съботна сутрин. Двамата минаха през входа на Египетската алея, за да се скрият от слънцето под боровете и разрасналата се араукария12.
— Наставникът ти също ли е мъртъв?
— Не искам да говорим за това — каза Ник.
— Дори и с мен ли? Обиди се Скарлет.
— Дори и с теб.
— Добре — каза тя. — Щом така искаш.
— Виж, съжалявам, не исках… — започна Ник, но Скарлет не го остави да довърши.
— Обещах на господин Фрост да не се бавя. Трябва да се връщам.
— Добре — съгласи се Ник, разтревожен, че я е обидил, а и не знаеше какво да каже, за да оправи нещата.
Ник гледаше как момичето се отдалечава по криволичещата пътечка към параклиса. Изведнъж познат женски глас произнесе насмешливо:
— Вижте я само! Госпожица Голямата работа!
Но наоколо нямаше никого.
Ник тръгна към Египетската алея, чувстваше се много неловко. Госпожица Лилибет и госпожица Вайълет му разрешиха да остави в гробницата им кашон със стари книги и сега му се искаше да вземе нещо за четене.
11
Ифрит — джин в арабската митология. Ифритите са духове на отмъщението, които издирват убийци и престъпници и ги наказват жестоко, (бел.пр.)
12
араукария (стайна ела, чилийски бор) — вечнозелен иглолистен вид, чиято височина достига до 2 м. (бел.пр.)