Не беше нужно да казва на Съвета, че се е провалил.
Все пак, каза си той, прислонил се под козирката на един магазин, докато дъждът падаше като сълзи, не се е провалил. Още не. Не и с толкова години пред себе си. Имаше много време. Време да довърши недовършената работа. Време да среже последната нишка.
Чуха се полицейски сирени. В посока към хълма край него профучаха една полицейска кола, една линейка и накрая цивилна кола, но с полицейска лампа. Едва тогава Някойси Джак неохотно вдигна яката на палтото си, сведе глава и пое в утрото. Ножът бе в джоба му, на сигурно и сухо в калъфа, защитен от яростта на стихиите.
Втора глава
Новият приятел
Ник растеше спокойно дете със сериозни сиви очи и гъста щръкнала коса с миши цвят. През повечето време беше послушен. Научи се да говори и веднага засипа обитателите на гробището с въпроси — „Защо не бивам да излизам от гробището?“, „Как да направя това, което направи той?“ или „Кой лежи там?“ Възрастните се стараеха да отговорят, но отговорите им често бяха мъгливи, объркани или противоречиви. Тогава Ник отиваше в стария параклис, за да поговори със Сайлъс.
По залез-слънце, точно преди Сайлъс да се събуди, Ник бе там и чакаше.
Наставникът му умееше да обяснява нещата ясно, разбираемо и толкова просто, колкото бе необходимо, за да може Ник да ги разбере.
— Не бива да излизаш от гробището — между другото, казва се „не бива“, не „не бивам“ — защото само в гробището си в безопасност. Тук живееш, тук са тези, които те обичат, а навън не е безопасно за теб. Все още не е.
— Но ти излизаш навън всяка нощ.
— Аз съм безкрайно по-стар от теб, хлапе, и съм в безопасност където и да отида.
— Аз също.
— Ще ми се да беше така, но докато си в гробището, нищо не те заплашва.
Или:
— Как да направиш това ли? Някои умения се постигат с обучение, други — с упражнение, а трети — с времето. Ще усвоиш това умение, ако учиш. Скоро ще овладееш Сливането, Плъзгането и Съноброденето. А някои умения не са по силите на живите, за тях ще трябва да почакаш малко повече. Аз обаче съм сигурен, че ще ги овладееш, когато му дойде времето.
— Дадена ти е Свободата на гробището — говореше му Сайлъс, — така че гробището се грижи за теб. Докато си тук, виждаш в тъмното, можеш да вървиш по пътеки, по които живите не могат да ходят и техните очи ще се плъзгат от теб, без да те забелязват. На мен също ми е дадена Свободата на гробището, въпреки че в моя случай тя ми носи единствено правото на обитание.
— Искам да съм като теб — заяви Ник и издаде напред долната си устна.
— Не! — твърдо отвърна Сайлъс. — Не искаш.
Или:
— Кой лежи там ли? Знаеш ли, Ник, в повечето случаи пише на надгробния камък. Можеш ли да четеш вече? Знаеш ли азбуката?
— Кое да знам?
Сайлъс поклати глава, но не каза нищо. Докато бяха живи господин и госпожа Оуенс не се занимаваха много с четене, а сега в гробището нямаше буквари.
Следващата нощ Сайлъс се появи пред уютния гроб на Оуенсови с три дебели книги. Двете бяха ярки и шарени буквари („А“ като „агънце“, „Б“ като „бонбон“), а третата — „Котарак с шапка“2.
Носеше също листа и кутия пастели. После тръгна с Ник из гробището, като поставяше пръстчетата на момчето върху най-новите и най-четливите надгробни камъни и плочи. Така го учеше да намира буквите от азбуката. Започнаха с островърхата кула на главното „А“.
Сайлъс даде на Ник задача да открие в гробището всяка буква от азбуката и момчето я изпълни с гордост, като откри надгробния камък на Изикиял Улмсли, вграден в стената на стария параклис.
Наставникът му беше много доволен.
Всеки ден Ник взимаше лист и пастели, обикаляше из гробището и преписваше колкото може по-добре имена, думи и цифри. Всяка вечер, преди Сайлъс да тръгне по своите дела, Ник го караше да му обясни какво е написал и да му преведе латинските думи и изрази, които объркваха Оуенсови.
Беше слънчев ден, пчелите прелитаха над цветята в гробището, като поспираха над прещипа и синчеца с монотонно лениво бръмчене. Ник лежеше под пролетното слънце и гледаше как един бронзов бръмбар пълзи върху камъка на Дж. Рийдър, жена му Доркас и сина им Себастиян (Fidelis ad Mortem).
2
„Котарак с шапка“ е най-известната книга на Тиодор Гайзъл Зюс (1904–1991) — емблематичен за Америка детски писател и карикатурист (бел.пр.)