— Да, ама селото си с тяхно — възразил Дейвид. — И изборът си е техен, нали?
Роланд поспрял, замислил се. Главата и раменете му били покрити със сняг, съвсем побелели. Така изглеждал доста по-стар.
— Да — рекъл той тихо. — Така е, селото си е тяхно. Само че съдбата ни сега е свързана с тяхната, волю-неволю. И ако планът им пропадне, има голяма вероятност и ние да намерим смъртта си заедно с тях. Заради готовността си да им помагаме според него.
Снегът валял все така изобилно, голям студ стегнал. Огнищата в селските къщи пламтели с все сила, а вятърът отнасял дима в най-затънтените и тъмните краища на горските дебри.
А в бърлогата си Звяра се размърдал, подушвайки дима.
XXI
За появата на Звяра
Още същия ден в селото се заели с подготовката за преместването. Жените, децата и възрастните събрали къде що има и разпределили товарите според възможностите кой какво може да носи. Използвани били всички двуколки, каруци, впрегатни коне. С изключение на Сцила, защото Роланд за нищо на света не би се съгласил да се раздели с нея. Качен на гърба й, той непрестанно обикалял огражденията, отвън и отвътре, проверявал слабите им места, давал нареждане за нови укрепвания, сам помагал, където било нужно. Не изглеждал доволен нито от видяното, нито от направеното. А снегът продължавал да вали, хапещ, мразовит, от студа човешките пръсти изтръпвали, ставали трудно подвижни, краката се сковавали.
Все по-трудни ставали укрепителните дейности, измръзналите мъже били уморени и започвали да мърморят. Някои дори се съмнявали в смисъла им и говорели, че по-добре би било и те да заминат с жените и децата. По едно време дори и Роланд започнал да се съмнява в смисъла на цялата работа.
Нямали и най-малка представа от коя посока ще се появи нападателят, а Роланд отново и отново обяснявал как да се разпределят защитниците, как да реагират на едно или друго негово действие. Кога да отстъпват и в какъв ред, кой каква задача ще има, веднъж рухне ли защитата и Звяра влезе в селото.
Не му се искало мъжете да изпаднат в паника и да се разбягат най-безразборно и слепешката, а в себе си бил сигурен, че чудовището ще събори оградата — рано или късно. Опасявал се, че краят ще бъде лош, защото нямал голяма вяра в готовността на селяните — веднъж измени ли им щастието в битката — да се изправят геройски срещу Звяра.
— Тези мъже наистина не са страхливци — говорел Роланд на Дейвид, докато седели край огъня на кратка почивка, отпивайки горещо мляко. — Но пък и герои от тях едва ли ще излязат.
Наоколо защитниците точели брадви, саби, мечове, острели пики и обикновени пръти — заместители на копия. Други, с помощта на чифтове волове, превозвали дебели трупи за добавъчно укрепване на оградата отвътре. Хората мълчали, потиснати, тежкият ден вече превалял, наближавала нощта. Лицата били опънати, напрегнати.
— Иначе ги разбирам — продължавал Роланд. — Всеки от тях е готов да даде живота си за семейството. В лицето на обикновени бандити, вълци или диви зверове, те смело биха влезли в бой и охотно биха приели залога на съдбата — живот или смърт. Но сега е по-различно. Не знаят, нито разбират срещу какво се изправят. При това не са дисциплинирани и обучени да действат като екип. Макар и да са събрани на едно място, всеки от тях ще мисли и разсъждава различно и ще се бие, сякаш е сам срещу врага. А рухне ли куражът само на един и той побегне, вероятно и останалите ще хукнат след него.
— Вие в хората не вярвате много, не е ли така? — запитал Дейвид след малко.
— Аз поначало почти в нищо не вярвам — отвърнал войнът. — И в себе си дори вяра достатъчно нямам.
Допил млякото, измил канчето със сняг.
— Хайде, ела — повел го той отново покрай оградата. — Налага се пръти да острим, тъпи мечове да точим.
И се усмихнал едва. Дейвид чак го заболяло.
Било вече решено главната част от защитниците да бъде разположена пред портата в надежда, че види ли ги, Звяра ще се насочи именно към тях. А повали ли оградата, те ще го поведат към центъра, където в действие ще влезе капанът. И може би тогава ще имат единствения шанс да надделеят и да го убият.
Паднала тъмна, безлунна нощ, тънка колона хора се проточила от селото към хълмовете. До пещерите ги придружила неголяма група мъже. След завръщането им започвали нощните смени на постовете по оградата, всеки по няколко часа да наблюдава подстъпите към селото. Защитниците наброявали четирийсет мъже заедно с Дейвид. Роланд му предложил да се скрие заедно с жените и децата, но макар и уплашено, момчето отказало. Настоявало да остане, въпреки че и само не знаело защо го прави. Може би защото му се струвало, че ще бъде по-сигурно, ако се намира около Роланд.