— Продължавайте стрелбата колкото е възможно по-дълго, сетне стигне ли оградата, отстъпвайте навътре! — викнал високо Роланд и сграбчил ръката на Дейвид. А ти ела с мен. Нужен си ми!
Момчето не помръдвало. Гледало Звяра право в черните очи като омагьосано и вече нямало никаква сила да откъсне своите от тях. Сякаш кошмарите му оживявали, а онези смътни страшни неща, отдавна обитавали периферията на въображението му, вече определено придобивали ясна форма, обединявайки се в единен образа на гнусната твар.
— Дейвид! — мощно викнал Роланд и рязко дръпнал ръката му, това, изглежда, развалило магията. — Тръгвай с мен! Нямаме време!
Скочили от платформата и затичали към портата. Двойната врата била дебела и здрава, обкована с желязо и дебели дъски, а отвътре залостена с дебел дървен ствол, който при силен натиск от едната страна се вдигал като лост. Роланд пошушнал нещо на момчето и двамата увиснали с телата си от единия му край.
— Хей, какво правите, бе?! — завикал ковачът с все сила. — Защо ни обричате на смърт?
Още недоизрекъл думите си, и над оградата се люшнала огромната глава на Звяра, едната му ноктеста ръка се стрелнала и грабнала бедния ковач, издигнала го високо във въздуха и го натикала право в ужасната многозъба уста. Дейвид извърнал глава, не можел да гледа тази жестока кончина. Защитниците на платформата дружно се нахвърлили върху чудовището, размахали мечове и копия. Флечър, един от най-високите и силни мъже в селото, замахнал с хванатия в две ръце меч с цялата си немалка мощ в надежда да отсече ръката на Звяра. Но тя била дебела и твърда като истински дънер, затова успял само да разцепи кожата й повърхностно. Чудовището изревало от болка и това все пак дало малко време на мъжете да напуснат платформата и организирано да започнат отстъпление към центъра, както бил планът им. А в същото време Дейвид и Роланд успели да вдигнат дебелото резе и да отворят портата.
Отначало Звяра се опитал да се прекачи през оградата, но по нея имало запалени факли, набити между гредите и върху тях остри пръти и метални куки. Те се забивали болезнено в тялото му и задържали мощния устрем, а пламъците запалили дебелите черни косми по тялото. И все пак чудовището напъвало упорито и продължавало опитите да се прехвърли въпреки болките и нанесените рани. Тогава Роланд излязъл през отворената порта и застанал на полето отвън. Запънал стрела в тетивата и я пуснал право в главата му.
— Хей! — викнал той силно. — Ето оттук! Хайде, влизай!
Замахал с ръце, сетне пуснал още една и още една стрела. Звяра отстъпил от оградата и се извърнал към него, а от раните му потекла черна течност върху снега. Тогава се втурнал към война. Роланд умело се върнал назад и хукнал навътре, а чудовището го подгонило приведено, с протегнати напред ноктести израстъци и изпружена глава, като яростно щракало с челюсти в напразен опит да захапе ръката или крака на бягащия. На портата за миг се позадържало, оглеждайки тесните извити улички, а Роланд спрял и размахал меча и факлата си.
— Ето ме! — отново викнал той присмехулно. — Ела и ме хвани, де!
Но Звяра изведнъж загубил интерес към него и се заозъртал, душел около себе си, а очите му внимателно оглеждали къщите. Ноздрите му се отваряли и затваряли, издавайки съскащи звуци, той бавно запристъпвал напред. Роланд пуснал още една стрела, но тя профучала над главата му. Скрит в сенките край недалечната ковачница, Дейвид внезапно зърнал лицето си отразено в черните очи на чудовището. То също го видяло и рязко се навело, а огромната ръка замахнала, буквално отнасяйки покрива на ковачницата, другата се стрелнала да го сграбчи. Дейвид отскочил тъкмо навреме и паднал по гръб, но пък избегнал ужасните нокти на чудовището. В същия миг чул зова на Роланд.
— Бягай, момче! Примамвай го навътре!
Дейвид скокнал и с все сила побягнал през тесните улички навътре към селския център. Звяра го последвал стръвно по петите, мачкал и разрушавал части от къщите по пътя. Огромното тяло се люшкало, главата наклонена напред, страшните челюсти зеели ужасяващо. Веднъж момчето се спънало, смъртоносните нокти почти допрели гърба му, но отново успяло да се претърколи встрани и да ги избегне. Изправило се, пак полетяло напред колкото краката му държат. Вече било на хвърлей от централния площад, зад който била църквата. На равното пространство в центъра се виели изкопаните множество канавки, всъщност канали за маслото според плана за залавяне на Звяра в горящ капан. Дейвид прекосил площада, вихрено тичайки към страничната уличка и църковната врата, чудовището неотлъчно по петите му. Роланд бил вече на прага, окуражавал го с викове.