Роланд помълчал известно време, сетне отвърнал:
— Вярно, че някога бях повече от воин. Баща ми бе велик владетел, повелител на обширни територии, аз бях най-големият син и пряк негов наследник. Но той не одобряваше начина ми на живот. Скарахме се веднъж и тогава ме пропъди от земите си с думите, че повече не желае да ме вижда. Не много след това се случи така, че потеглих на това пътешествие — да търся Рафаел.
На Дейвид му се прищяло да продължи да го разпитва, но чувствал, че отношенията между Роланд и Рафаел са вероятно прекалено лични, може би съкровени? Да настоява с въпросите било невъзпитано, а може би и мъчително за Роланд.
— А ти? — на свой ред запитал воинът. — Разкажи ми повече за себе си, за своя дом.
И Дейвид го направил. Опитал да разясни някои от чудесата на своя свят — разказал на другаря си за самолетите, радиото, киното, автомобилите. Говорил и за голямата война, за сблъсъка на нациите и бомбардирането на градове. И ако за Роланд тези неща били невероятни или изключителни, той поне с нищо не показвал, че е така. Слушал с непроменено изражение, така както един разумен възрастен слуша измислиците на дете, в същото време впечатлен, че детското въображение може да бъде така богато, такъв творец на фантасмагории, но отказващ да повярва в тях. Далеч повече бил заинтересуван от онова, което Дърваря разказвал на Дейвид за краля. Както и за книгата с неговите тайни.
— И аз съм чувал, че кралят знае много за книгите и приказките — обадил се Роланд по едно време. — Кралството му може и да се разпада, но той пак ще има време за приказките. Може би Дърваря е бил много прав да те насочи именно към него.
— Ако кралят наистина е слаб владетел, както казвате вие, тогава какво ще се случи с кралството му, когато той почине? — запитал Дейвид. — Няма ли си син или дъщеря, които да го наследят?
— Кралят няма деца — отвърнал Роланд. — Отдавна управлява господарството, още преди да съм се родил, но доколкото зная, никога не си е вземал съпруга.
— Ами преди него? — зачудил се Дейвид, от детство още влюбен в приказките за крале и кралици, далечни кралства, господарства и рицари. — Баща му не е ли бил също крал?
Роланд се замислил, сякаш се опитвал да си спомни.
— Да, мисля, че преди него е имало кралица. Много, много възрастна била и по едно време обявила, че на нейно място господарството ще управлява младеж. Непознат досега бил на поданиците, но скоро щял да се появи. Така и станало, както съм чувал от хора, живели в тези времена. Не минало много време от пристигането на младежа и той бил обявен за крал, а кралицата си легнала, заспала и повече изобщо не се пробудила. И още се говори, че тя изглеждала почти… благодарна за смъртта си.
Скоро стигнали до поточе, повърхността му замръзнала от страшния студ. Спрели, решили да си починат поне мъничко. Роланд извадил меча, с дръжката му разчупил леда, за да напои Сцила. Седнали да похапнат, но Дейвид не бил гладен и докато спътникът му утолявал глада си, момчето се разхождало по брега на потока. Същата сутрин закусило чудесно, защото съпругата на Флечър го нахранила с големи порязаници домашен хляб с мармалад и коремът му все още бил пълен. Седнал на една скала, заровил ръка в снега — да намери камъчета, да ги хвърля във водата, както обичайно правят момчетата. Преспата била дълбока, скоро ръката му потънала чак до рамото и изведнъж пръстите му докоснали нещо студено…
Внезапно от снега изхвръкнала нечия ръка, сграбчила го за лакътя. Бяла била, с дълги тънки пръсти и закривени нокти. Свлякла го от камъка, повлякла го надолу с нечовешка сила, снегът сякаш го всмукал целия. Отворил уста да извика за помощ, но се появила втора ръка, затиснала му устата. Дърпали го надолу, надолу и все по-надолу в пряспата, снегът го покрил изцяло и отвсякъде. Вече не виждал нито небето, нито дърветата, но ужасните пръсти не го пускали дори и за секунда. Почувствал натиск и болка в гърба, усетил, че се задушава, сетне изведнъж земята под него се продънила и той паднал. Ръцете го пуснали, отнякъде в мрака се появила светлинка и той видял, че се намира в дупка сред пръст и камъни. Точно пред лицето му висели дървесни корени, докосвали го леко по бузите. Встрани забелязал в стената отворите на три тунела, събирали се на едно и също място. В единия ъгъл се търкаляли пожълтели кости, а покривалата ги някога плът била отдавна вече разкапана и изгнила. Навсякъде пълзели червеи, пъплели бръмбари и паяци, членестоногите постоянно се нахвърляли едни върху други, яростно се хапели и избивали.