И ето ти го и Гърбушкото, приклекнал в един ъгъл. В едната ръка — същата, дето смъкнала момчето в този гроб — сега държал лампа, в другата — огромен черен бръмбар. Дейвид ужасено зърнал как гърбатият налапва главата на безпомощно размахващото крачка членестоного и отхапва половината. Сетне започва да дъвче, като внимателно наблюдава Дейвидовите реакции, а долната част на гадината продължава да движи лудо краката си.
Изведнъж Гърбушкото протегнал ръка, поднесъл бръмбара към момчето, а то съзирайки разкъсаните вътрешности — белезникави на цвят, — отскочило назад в погнуса и се задавило.
— Помощ! — ревнал с все сила Дейвид. — Роланд, моля ви, помогнете ми!
Но отговор нямало. Само вибрациите на писъците му отронили малко земя от тавана на подземната кухина, няколко бучки паднали върху главата и в устата му. Дейвид яростно изплюл пръстта и отново понечил да викне.
— О, не, на твое място не бих правил така — обадил се Гърбушкото и забъркал в устата си, за да извади оттам заседналия между зъбите му дълъг черен крак. — Тук земята с нестабилна, пък и с целия този сняг отгоре току-виж се срутила и право върху тебе, а? Ще умреш затрупан, нали? Какво друго? При това те очаква гадна, продължителна и мъчителна смърт със задушаване, нали? Въздух няма да ти стига, ама хич…
Дейвид затворил уста, стиснал зъби. Изобщо не искал да бъде жив погребан тук, долу, заедно с омразните насекоми, гадини, червеи, а на всичкото отгоре и с този прегърбен изрод!
Гърбушкото ритмично движел челюсти, дъвчел втората порция от бръмбара, а от устата му отблъскващо висели белезникавите вътрешности.
— Ама ти сигурен ли си, че не искаш мъничко? — хилел се той. — Уффф, страшна вкуснотия ти казвам, хрупкаво отвън, а отвътре същинска фантазия — като амброзия ти казвам. Чак понякога ми се иска тя да е повече, нали така?
Извадил от устата си черупката, облизал я, засмукал я отново, пък я захвърлил в ъгъла.
— Викам си, значи, че е крайно време ние с теб да си поговорим — рекъл гърбатият. — Само че без да ни пречи онзи — твоят приятел, де. А пък както разбирам, ти все още не си разбрал същността на затрудненията си. И все така си мислиш, че сприятелиш ли се с всеки минаващ непознат, и проблемът ти се решава. Ама не е така, да знаеш, че не е. Аз съм единствената причина досега да си жив. Аз, а не някакъв си прост и задръстен Дървар или опозорен рицар.
Дейвид се възмутил от несправедливите думи спрямо тези двама храбри мъже.
— Първо, Дърваря съвсем не беше прост — възразило момчето. — А Роланд е имал спор с баща си. Той не е опозорен и няма от какво да бъде.
Гърбушкото се ухилил саркастично.
— Така ли ти каза той? Е, браво, браво. Тц, тц, тц. А виждал ли си онази картинка, дето я носи в медальона на врата, а? Рафаел му е името на онова мило момче, дето го търси, нали? Чудесно именце, прекрасно. Как само му отива, нали? Те са си били много близки, тези двамцата. Оооо, дори прекалено близки, бих казал.
Дейвид не разбирал какво точно подхвърля или намеква Гърбушкото, но усетил нещо гадничко в ухилената физиономия и без да знае защо, се почувствал като омърсен.
— А може би той затова те води със себе си, а? — продължавал кривогърбият. — Ти да си му новото приятелче. Нощем те гледа, докато спиш, нали? Насън, а? Намира те за много красив. Иска да те погали, да те помилва, нали? Да бъде близо до теб, бих казал съвсем, ама съвсем близо.
— Не се осмелявайте да говорите по този начин! — пламнал Дейвид. — Нямате никакво право!
Гърбушкото се поклатил на пети, току като жаба подскочил и се пльоснал пред него. Костеливата ръка сграбчила Дейвидовата брадичка болезнено, ноктите се забили в кожата му.
— Я не ме учи какво да правя, жалък дребосък такъв! — изръмжал той. — Главата ще ти откъсна, ако река, за украшение на масата ще си я сложа. Дупка ще пробия в нея, там свещ ще държа. Но първо мозъка ти ще изпия, не че много от него имаш, ама… Защото ти от най-умните не си, нали? Като слепок тичаш, в свят, който не познаваш, влизаш, глас някакъв гониш, глас на мъртъв човек. Пътят назад не можеш да намериш, а обиждаш единствената личност, която иска да ти помогне. И това съм аз! Ти си невъзпитано, неблагодарно и невежо хлапе!