Накрая, съвсем уморен, успял да заспи.
Докато Дейвид спял, а Роланд бодърствал и размишлявал, ловецът на име Флечър надничал през оградата в селото с лък и стрела в ръка. До него покрай бойниците клечали и другарите му. Лицата им отново били напрегнати, факлите осветявали уморените им физиономии, а настроението било същото, както при очакването на Звяра. Само че този път врагът бил по-друг, а и ужасно многоброен. По края на гората се мяркали зловещи, тъмни сенки и форми, хиляди и хиляди на брой. Четирикраки, сиви, бели и черни. Сред тях имало и двуноги, облечени като хора, но със зверски черти на лицата.
Флечър потреперил. Пред селото им се намирала вълчата армия, за която бил чувал и преди. Досега обаче не бил виждал на едно място събрани толкова много животни. Дори и късно лете по небесата не се натрупвали толкова много прелетни птици. Само че тези тук, заедно, били нещо повече от животни — движел ги някакъв разум и обща воля, извън чистия инстинкт и нагона да се размножават или ловуват. Начело им стояли лупите, те организирали, налагали дисциплина, планирали истинска кампания вълчи поход. Така че тук главната роля играел най-страшният възможен хибрид между човека и вълка. Едва ли кралските сили ще се окажат достатъчно мощни, че да сразят на бойното поле така организираното вълче сборище.
Един от лупите излязъл напред и отправил очи към мъжете на оградата. Дрехите му били елегантни и въпреки немалкото разстояние Флечър различавал човешките му черти. Разбира се, за истински човек не можело и дума да става, но било ясно, че този екземпляр е далеч по-интелигентен от останалите.
Това бил Лерой — вълкът, нарочен да бъде крал.
По време на дългото бдение, предхождащо появата на Звяра, Роланд многократно разказвал на Флечър онова, което знаел за вълците и лупите и как Дейвид успял да ги надхитри. И макар че Флечър искрено желаел щастие на война и на момчето, в сегашния момент бил повече от доволен, че те не са тук с тях.
Но Лерой е научил по някакъв начин — предусещал Флечър, — че двамата са били тук, а може би дори подозира, че сега се крият в селото. И ако това е така, значи цялата тази вълча сган може да се втурне насреща им с ужасната си стръвна ярост.
Тогава ловецът се изправил в цял ръст и смело отвърнал на погледа на вълчия лидер.
— Какво правиш? — уплашено прошепнал един от другарите му в съседство.
— Аз пред едно животно няма да се прегъвам — отвърнал Флечър. — Подобно удоволствие никога няма да му доставя.
Лерой кимнал, сякаш в ответ на дръзкото предизвикателство, сетне бавно отвърнал на жеста, прокарвайки ноктест пръст пред гърлото си. Знакът бил повече от ясен. Сега ги очаква по-важна задача, но веднъж разправят ли се с краля, ще се върнат. Тогава ще се види колко са смели Флечър и съселяните му. И Лерой закрачил към гората, повеждайки огромната си глутница в друга посока, на път към предстоящата битка за кралството.
XXIV
За Замъка на трънаците
Когато на следващата сутрин Дейвид се пробудил, Роланд го нямало, Сцила също. Огънят бил изгаснал. Дейвид обиколил мястото и веднага забелязал конските следи, а те водели направо в гората. Момчето изпитало смесени чувства: отначало удивление, сетне облекчение, после гняв към Роланд за това, че го изоставил, без дори и сбогом да каже, а накрая усетило и първите тръпки на истинския страх. Внезапно възможността отново да се срещне с Гърбушкото не му се струвала така привлекателна както предната нощ. А когато се сетил и за вълците, направо в паника изпаднал. Отпил малко вода от манерката, а ръцете му треперели, чак се полял и си намокрил ризата. Опитал да отърси водата, а нокътят му се закачил за влакно от материята и закървил, заболяло го силно. И в пристъп на ярост захвърлил манерката по съседното дърво, рухнал в отчаяние на земята и заровил лице в ръцете си.