През 1826 г. Майербер се преселва в Париж, където бързо се натурализира и създава най-ценното от творчеството си. През 1831 г. е поставена първата му „френска опера“, „Робер — Дяволът“ по либрето на популярния по онова време драматург и либретист Еужен Скриб (1791–1861), която има главозамайващ успех. Това произведение се окачествява като връхна точка в развитието на жанра „голяма опера“. Само пет години след това е поставена и следващата му опера (автор на либретото е пак Скриб), „Хугеноти“ (1836). Това е най-значителното произведение на Майербер. Операта има сензационен успех. За композитора започва да се пише, че мелодичността му е италианска, хармонията — немска, а ритмиката — френска. Хайне споделя, че никога не се е вълнувал така силно, както когато гледал „Хугеноти“, а Берлиоз нарича Майербер „велик маестро“.
Композиторът се връща през 1840 г. в Германия, където става придворен диригент. Там създава операта „Лагерът в Силезия“, играна с упех. След няколко години обаче отново се завръща в Париж, където остава до края на живота си. През този период той написва оперите „Пророкът“ (1849), „Северната звезда“ (1854), „Динора“ (1859) и „Африканката“ (1863).
Джакомо Майербер умира на 2 май 1864 г. в Париж.
ХУГЕНОТИ
Голяма опера в пет действия (шест картини)
Либрето Еужен Скриб и Емил Дешан
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Маргарита Валоа, кралица на Навара — сопран
Граф дьо Сен-Бри, губернатор на Лувър, католик — бас
Валентина, негова дъщеря — сопран
Граф дьо Невер, католик — баритон
Косе — тенор
Таван — тенор
Tope — бас придворни, католици
Дьо Гре — бас
Мерю — бас
Раул дьо Нанжи, хугенот — тенор
Марсел, негов слуга — бас
Урбан, паж на кралицата — сопран
Боа Розе, войник, хугенот — тенор
Моревер, приятел на граф дьо Сен-Бри — бас
Дворяни, придворни, дами, пажове, офицери, войници, студенти, монаси, цигани, циганки, гризетки, музиканти, народ.
Действието се развива в Турен и Париж през август 1572 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Религиозните борби между католици и протестанти във Франция, подбуждани от папата, донасят много нещастия на народа и сериозни сътресения в страната. Тези борби са пресъздадени в много произведения на изкуството. А страшното клане на протестантите, организирано през фаталната нощ на 23 срещу 24 август 1572 г., наричана Вартоломеева, е използувано за сюжет от редица писатели, художници и др. Това събитие служи за фон и на „Хугеноти“ от Майербер. Сюжетът е взет от нашумелия роман „Хроника от времето на Карл IX“ на Проспер Мериме (18031870) — писател реалист с ярки антиклерикални настроения и свободолюбиви идеи.40 Либретото написва майсторът на интригата в театъра Еужен Скриб. В работата над текста взимат участие и театралният деец Емил Дешан (1791–1871), а и самият композитор. След огромния успех на „Робер — Дяволът“ директорът на Гранд опера възлага на Майербер да напише втора опера. По договор композиторът трябва да предаде операта през 1833 г., но жена му заболява тежко и той не успява да завърши навреме произведението си. Затова се налага да плати неустойка на театъра в размер на 30 хиляди франка. Две години по-късно Майербер завършва „Хугеноти“. Премиерата й е пак в същия театър на 29 февруари на високосната 1836 г. Успехът на „Хугеноти“ е изумителен, зашеметяващ, неописуем. След постановката на Гранд опера творбата на Майербер е играна с голям успех на много европейски сцени. В оценките си за това произведение най-видните представители на изкуството тогава са разделени. Едните, като Берлиоз, Хайне, Лист, не щадят похвалите си за него, други го отричат — Росини, Шуман, Вагнер. Берлиоз изтъква, че „този шедьовър на Майербер е прекрасен от начало до край, несравним по своята ясност и точност“. А Вагнер твърди, че операта е „неизмеримо пъстра, историко-романтична, дяволско-религиозна, набожно-сладострастна, лекомислено-свята, тайнствено-нагла, сантиментално-мошеническа, драматическа смесица“.