Още в пролога композиторът създава с музиката си атмосферата на трагичния конфликт. Напрегнатата сцена на съда завършва с извънредно интересния дует на Питър и Елън, написан без съпровод на оркестъра. Между пролога и първата картина е първият от шестте прочути „Морски интерлюда“ (изпълнявани често като самостоятелно симфонично произведение) — „Разсъмване“. Той рисува мъгливото, но спокойно море. Още тук в музиката се чувствува някаква затаена тревога.
Първата картина започва с издържана жанрова сцена на рибарския живот. Ариозото на Елън е наситено с много вълнение. Диалогът между Питър и Балстроуд разкрива някои страни от характерите на двамата герои. В края на картината музиката рисува трескавото състояние на Питър и копнежа му за щастие, към което той не е намерил верния път. Интерлюдът „Буря“, в който се долавя темата от предишния монолог на Питър Граймз, всъщност изобразява както яростната стихия на морето, така и бурята в душата на неразбрания, стремящ се към щастие човек. Втората картина на първото действие е с много разнообразна музика. Силно впечатление правят сцената с пияния Боулз и канона на двете „племеннички“. Особено напрегната е сцената на скарването между Граймз и Боб Боулз. Контрастно прозвучава песента на Нед Кийн, придружена от хора. Тази картина е едно от най-високите постижения в операта. Третият интерлюд е озаглавен „Неделно утро“.
В първата картина на второто действие трябва да се отбележат изпълненият със силни чувства дует между Елън и Граймз и грандиозната хорова сцена, когато в народа избухва възмущението от жестокостта на рибаря към юнгата. Четвъртият интерлюд е монументална пасакалия, в която е отразен душевният смут на Питър Граймз.
Музиката на цялата картина е наситена с дълбок драматизъм. Във всяка реплика на Питър, във всеки такт в оркестъра се чувствува напрежението — ще се случи нещо непоправимо. Нервността на рибаря отначало, настъпилото моментно разкаяние след това и отново трескавата бързина са предадени особено убедително. Петият интерлюд „Лунна светлина“ действува като миг на успокоение.
Последното действие и последният интерлюд рисуват правдиво и релефно разнообразните чувства на различните герои и на народа. Жизнената народна, сцена в началото изненадва слушателя, който очаква по-голяма напрегнатост след новото нещастие на Граймз. След това обаче напрежението нараства все повече и повече, за да стигне до своя връх при самоубийството на Граймз.
АЛБЕРТ ХЕРИНГ
Комична опера в три действия (пет картини)
Либрето Ерик Крозиър
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА
Лейди Билоуз, възрастна аристократка — сопран
Флоранс Пайк, нейна домоуправителка — алт
Мис Уордсуърд, учителка — сопран
Мистър Гедж, викарий — баритон
Мистър Ъпфоулд, кмет — тенор
Мистър Бъд, полицейски началник — бас
Сид, продавач в месарницата — баритон
Мисис Херинг, собственица на зарзаватчийница — мецосопран
Алберт Херинг, неин син — тенор
Нянси, продавачка на хляб — мецосопран
Еми — сопран
Сис деца — сопран
Хари — сопран
Действието се развива в градчето Локсфорд — Англия, през април и май 1900 г.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
След драматичната „Питър Граймз“ и трагичната, с античен сюжет „Похищението на Лукреция“, писани в две последователни години — 1945 и 1946, Бритън се насочва към създаването на комична опера. Той се спира на новелата на Ги дьо Мопасан „Избранникът на госпожа Юсо“, която предлага интересни възможности за произведение от този тип. Либретото написва Ерик Крозиър (1914)12, режисьор-постановчик на „Похищението на Лукреция“. Той преработва доста свободно Мопасановата новела, като пренася действието в Англия и създава типична провинциална еснафска обстановка. Либретистът променя имената на героите и превръща френската новела в така наречената „английска комедия на нравите“. Главният герой е преименуван Херинг (от евтината риба), както иронично наричат дребните търговци и собственици на продоволствени магазинчета. Операта „Алберт Херинг“ е великолепна сатира, иронизираща престорената чистота на нравите и демагогския морал. Композиторът пише това произведение през 1946 г. и го завършва в началото на 1947 г. Първото представление е на 20 юни 1947 г. на летните музикални тържества в Англия.