БО ЙИН РА
КНИГА ЗА РАЗГОВОРИТЕ
Превод от немски Борис Стоянов
Под редакцията на д.ф.н. П. И. Градинаров
Изд. „Евразия-Абагар”, 1992
Bô Yin Râ (Joseph Anton Schneiderfranken)
„Das Buch der Gespräche”, 1920
ЗА АВТОРА И НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО
Зад сричките Bô Yin Râ стои съвсем незагадъчната фигура на германския художник и Учител по мъдрост Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876–1943). Роден е в Германия, но от 1923 се преселва да живее в Швейцария.
Ориенталски звучащото наименование (Bô Yin Râ) не е псевдоним, а „духовно” име, което авторът е получил пълното право да носи след едно автентично посвещение. Той не съчинява, а само предава и оформя онази винаги актуална мъдрост, която може да посочи пътя към божествената Прасветлина. Тя се опитва да осветли от различни гледни точки на съвременния човек структурата на същинската извечна Действителност (с други думи, истината на божественото Прабитие), до която авторът сам е имал достъп и която е познавал от собствен опит. Лишените от догматичност книги на Bô Yin Râ са „религия сами по себе си” и не влизат в никакво противоречие с вечната, съкровена същност на християнството – напротив, те за първи път правят по един поразително убедителен начин разбираема появата на Йехошуа (Иисус). И за живота на всекидневието те ни предлагат реална смелост и помощ, за да намерим, въпреки всички трудности, собствения си път към живото Битие.
Освен че книгите на Bô Yin Râ се радват на постоянно търсене в немскоезичните страни, продължават и се умножават преводите на творбите му на френски, английски, холандски, датски, шведски, испански, португалски, полски, български, румънски, унгарски, чешки и фински. През май 2000 г. с томчето в мерена реч „Разни“ издателска къща „Ирис-95” завърши издаването в превод на български език на всичко, което авторът е публикувал приживе. Доколкото ни е известно, българският език е първият и засега единственият, на който е преведено и издадено цялостното творчество на Bô Yin Râ.
Като мнозина свои колеги художници Bô Yin Râ е изучавал техниката на живописта в известни институти – „Щедел” във Франкфурт, в академията „Жулиан” в Париж, както и във Виена и Мюнхен. Пътуванията в Швеция, Италия и Гърция му дават подтик и мотиви за неговото творчество. В тематично и стилово отношение то не е напълно изолирано от нашето време – някои от ранните му пейзажи напомнят за неговия учител Ханс Тòма, докато най-характерните творби от по-късния период показват несъмнено сродство с тенденциите на едно модерно изкуство, стремящо се да надхвърли границите на земнопредметното. Въпреки тези формални сходства има една съществена разлика. Неговите „непредметни” картини не са плод на борба с материята и със земната реалност; те не са по никой начин абстрактни, а представляват могъщо въздействащи изразни форми на една висша Действителност. Свръхсетивното е било винаги присъстваща реалност във вътрешното преживяване на Bô Yin Râ – като художник той е изпълнявал същата мисия, каквато и като писател.
Художествените произведения на Bô Yin Râ, които са не по-малко значителни от словесното му творчество, са не само оптичен израз на онова, за което се говори в Учението му, тоест познание и мъдрост в художествен образ, а и естествено допълнение на това мирозрение чрез изразни форми, предназначени за съпреживяващото око, които предават съдържание, неизразимо или почти неизразимо с думи.
Изкуствоведът, писателят, преводачът и графикът професор Рудолф Шот (1891–1977), който е автор и на книгите „Bô Yin Râ. Живот и дело” и „Художникът Bô Yin Râ” пише:
«Книгите на Bô Yin Râ трябва да се причислят към онази особена категория, в която обикновено се включват така наречените свещени писания на всички времена и народи. Единствено неговото Учение обаче има предимството, че не е било подложено на никаква историческа редакция от други лица, които чрез преиначавания и пропуски, чрез добавки и преводи, чрез промени и подмени действат като разяждаща киселина върху първоначалната изразна форма.
Напътствените слова на Bô Yin Râ представляват възможният – всъщност дори единствено възможният – днес за човека, изчерпателен и надежден израз на онова, което винаги е било наричано Откровение и по отношение на което съществува един вид мълчаливо и предубедено съгласие, че то принадлежи само на миналото и с него отдавна вече е свършено. »
Бо Йин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя.