Те така и не могат да разберат какво означава изискването всичко вътре в тях да стане ясно и светло и вярват, че яснотата на разума, че логически построеното мислене, – е тази яснота. – – – – –
Те още не подозират, че над това прехвалено „мислене”, което завинаги отмира със смъртта на земното тяло, съществува и едно друго мислене, при което самата мисъл е жива и самоосъзната, така че тя, освободена от всяко обвързано със земята „мислене”, може сама себе си да мисли. – – – – – –
А в моята страна се срещат странни „учители”, които са си пробили път и при вас на Запад, – и които искат да възпитат своите ученици „да владеят мислите” си, виждайки в това единственото спасение, понеже са попаднали на едни слаба следа от истината и са открили, че тук играе някаква роля мисълта...
Ако тези глупци можеха да схванат, че никой човек не може да стигне до истината, ако в него не се е пробудила от сън и не е станала господар и повелител живата, сама себе си съзнаваща Мисъл, те с ужас биха видели, че подлагат себе си и другите на едно безцелно мъчение, докарало мнозина вече до ръба на безумието, ако не и до пълно помрачение на мисълта...
Те карат учениците си да седят неподвижно и да се „концентрират” върху една-единствена мисъл на мозъка.
Искат да стигнат дотам, самите те и техните ученици да остават минути наред, а и по-дълго, без всякаква мисъл и вярват, че така накрая ще ги осени Светлината на истината.
Но единственото, което постигат по този начин, е съсипване на нервите и на мозъка в това физическо тяло. – –
„Преживяванията” от духовно естество, които си въобразяват, че имат, са винаги само резултат на противоестественото дразнене на техните физически нерви. – – »
«Значи ли това – рече другият, – че всъщност е по-добре тогава да се отправи предупреждение против всяка „концентрация на мисълта” и всяко „овладяване на мисловния живот”?! – »
А онзи, който пръв бе заговорил, го прекъсна и каза:
«Съвсем не, приятелю!! –
Всичко се свежда само до това, какво човек иска да постигне и как той разбира този съвет! – –
Ако става въпрос само да се отклони от хаотично лутане онова „мислене”, което се осъществява чрез посредничеството на най-фини физически органи, тоест на мозъка, и се „осъзнава” с помощта на същите тия органи, ти винаги можеш да препоръчаш да се използват всички средства, за да се съсредоточат в една точка тези „мисли”, представляващи само отражения на истинската Мисъл в хилядите фасетъчни огледала на мозъците.
Мислещият човек, който всъщност е все още само едно по-съвършено устроено „животно”, ще съумее много добре да използва на тази земя способността да контролира по такъв начин дейността на мозъка си.
Учи го също да привиква „мозъчните си мисли” на послушание, за да не стане техен роб. –
Той трябва да се научи да задържа ония мисли, които имат право да определят поведението му, а на всички останали трябва да не обръща никакво внимание. – –
Нека знае, че само съсипва нервите си, като се опитва да отхвърли от себе си безплодни или пагубни мисли, борейки се срещу тях, но че лесно ще стане техен господар, ако ги остави без всякакво внимание, колкото и да се опитват те отново и отново да проникнат в съзнанието му.
Той трябва да знае, че никога, освен ако не е готов да съсипе нервите си, не би могъл да остане без мисъл, но че в негова власт лежи да се отдаде на желаните мисли, оставяйки преспокойно нежеланите да преминават край него като картини, които нямат какво повече да му кажат. – – –
Такова непрекъснато упражняване, което постепенно се превръща в навик, внася спокойствие и ред в обусловеното от мозъка мислене, а това спокойствие и ред е първа предпоставка за всеки човек, решен да пробуди някога от сън живата, сама себе си съзнаваща и усещаща Промисъл.