Тогава ще ти стане ясно, че напразно сте се старали да обедините “възгледите” си, докато самите вие не сте били още обединени. --
Щастието на любовта трябва първо да се изгради, за да може то на свой ред да създаде от вас онова “дву-единство”, което не иска да знае за разединение и раздяла и което ви обединява във всички мис-
ли и чувства.---
И в любовта си, - приятелю мой, -приятелко моя, - вие сте длъжни да бъдете щастливи, — и всичките ви “нещастия” са само - неизпълнение на този дълг!!--
БОГАТСТВО И БЕДТОСТ
70
Целият живот в Космоса е резултат от действието на полярни противоположности, обмен между полярно противостоящи сили.
Който иска да премахне богатството, за да помогне на бедността, не е още разбрал, че бедността и богатството също са си взаимно необходими, както всеки полюс има нужда от своя противополюс.
Двата полюса трябва да запазят пълна противоположност, защото само тогава възниква живот и процъфтява делото на човека.--
Унищожение и гибел са неизбежното следствие от всяко премахване на полярните противоположности.---
Който наистина иска да облекчи бедността, трябва да приеме богатството,
макар да не е нужно бедността и богатството да се проявяват винаги в онези груби, брутални форми,в каквито единствено ги познава човечеството до днес. —
Бедността е наистина за облажава-не, но не е нужно бедност да означава лишения. ..
Богатството може да донесе неизмерима благодат, но то не бива да се въргаля преситено и лишено от градивна сила на онова ниско стъпало, за което един Богочовек бе казал някога, че «по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богатият през портите на царството Божие». ..
Според една хилядолетна заблуда благата на тази земя били тъй тясно ограничени и неподлежащи на умножение, чене било възможно всички хора да живеят на земята без лишения, и така се е създала една представа за “богатството”, която неизбежно е пораждала озлобление у всички търпящи лишения.
Щяхме да сме по-близо до истината, ако бяхме осъзнали, че е абсолютно непростимо един-единствен дори от жителите на земята да трябва да понася лишения, но че съвсем не богатството на другите е причината за тези лишения. -
Безусловен дълг на човечеството е да се погрижи нито един от неговите членове да не търпи лишения, на всеки индивид, който и да е той и каквото и да мислят за него, да бъдат осигурени храна, облекло и подслон, и този дълг е неотменим дори когато става въпрос за човек, който не принася никаква полза. -
Ако пакостй, може да го изолираме, но нямаме право да го лишаваме от нещо, което му е необходимо, за да задоволи нуждите на тялото си. Нямаме право да го лишаваме и от онези блага, от които има потребност духът му, за да се издигне, ако поиска, след претърпяното падение.
Всичко, което и днес още наричаме “наказание на престъпника”, е едно твърде съмнително начинание, защото то пренебрегва факта, че общочовешкият организъм е най-тясно взаимосвързан и че цялото човечество трябва солидарно да носи вината за деянието на престъпника, - щом то е станало възможно.---
Едно по-издигнато съзнание ще действа един ден далеч по-благотворно, като направи невъзможно самото престъпление, докато днес престъплението се смята все още за естествено необходима даденост и всички усилия са насочени единствено към “наказването” на престъпника. —
Освен “престъпниците” обаче винаги ще има хора, от които човечеството не очаква да допринесат нищо за земното му добруване и които въпреки това трябва да бъдат пощадени от същински лишения, ако човечеството не иска чрез тях да навреди на себе си като цяло.
Толкова по въпроса за лишенията, които човечеството трябва да се стреми да изкорени, ако не иска самГда навреди на всеобщия си организъм, причинявайки си по този начин все нови и нови злини.
Ала то не бива никога да се опитва да премахне бедността и богатството, ако не иска самГсебе си да премахне.
Бедността и богатството са противоположни полюси, обуславящи живота на човечеството, запазващи общочовешкия организъм в онази силова напрегнатост, без която той не би могъл един ден да из-
пълни своята космична задача. -
Горко на човечество, което престане да се отнася с дълбоко уважение към богатството! —
Горко на човечество, което престане да свежда почтително глава пред бедността! —
Достоен за най-голямо уважение е бедният, който умее да носи с достойнство бедността си, но не по-малко уважение заслужава всеки богат, който носи бремето на своето богатство като поверено му за отговорно пазене достояние на човечеството! —