Никога не бива да губиш упование в самия себе си! –
Никога не бива да загубваш радостта в сърцето си и своето несмутимо спокойствие! – –
Цялата ти борба е само едно непрекъснато изпитание на твоето търпение и на укрепналата вече сила на собствената ти воля...
Ала знай, че по този начин един ден накрая положително ще станеш победител!
Ще настъпи ден, когато наистина, изпълнен от щастие, ще изживееш в себе си голямата радост на победителя!
Тогава зародишът на „Лотоса” ще се разпукне и в свещените езера, недостъпни за никой земен поглед, духовното око на твоя невидим водач, – древните са го наричали твой „ангел”-хранител, – ще съзре една пъпка над неподвижната, изпълнена с тайни водна повърхност...
Той със свята радост ще извика своите събратя и сонм8 избрани стражи ще бди от този ден нататък над свещените води.
Станало е чудо!
Чудо, извършено от един земен човек, – защото по-лесно е да се преведе разярен слон, вързан с тънка конопена връв през оживено тържище, отколкото да се обединят многото воли на душевните сили, образуващи „душата” на даден човек, под едната воля на този човек! – – –
А сега приглушената Светлина на деня трябва да озари с меките си лъчи пъпката, за да може тя да се развие едни ден до пълния, сияен разкош на цвета.
Високи столетни дървета ограждат тайнственото свещено езеро и пазят нежната пъпка от безпощадните стрели на слънцето, които иначе веднага биха изгорили и унищожили едва покълналото растение...
Високи, свещени зидове възпират знойния вятър на пустинята...
Сега, о, търсещи, за теб започва една нова дейност!
А тая дейност вече наистина изисква и външен покой, и най-тихо вглъбяване.
Но това, което сега трябва да направиш, ще можеш да сториш след всекидневната си работа или пък да му посветиш преди това спокойните часове на утрото...
Сега за теб е дошло времето, когато трябва да се научиш тихо и предпазливо да се запитваш вътрешно и да се ослушваш навътре за отговор.
При това ти трябва вече съвсем да притихнеш!
Онова, което е скрито в теб и очаква скоро да се разкрие, не може да се намери при шумната приказливост на мислите. – –
То е сред твоето сърце, но ти не чуваш неговото слово, защото гласът му е тих като далечна песен на птици...
Недей прокужда словото му от себе си!
Вслушвай се и в най-тихия звук!
Ти можеш много лесно да пропуснеш неговото слово в себе си, ако не съумееш да запазиш вътрешна тишина! –
Отначало то отговаря на тихите ти въпроси толкова недоловимо, че и най-нежният полъх на вятъра отвява гласа му у тебе. – –
Но един ден ти все пак ще чуеш неговия глас и ще се научиш да го отличаваш от всеки друг вътрешен глас.
Не като външен говор ще доловиш ти гласа!
И не с думи от майчиния ти език ще ти проговори той, нито пък на някакъв друг човешки език от тази земя! – –
И все пак онова, което гласът има да ти каже, ще бъде несравнимо по-разбираемо от всичко, чуто някога от тебе още от твоето детство на човешки език от човешка уста! – – –
Сега ще трябва да последваш този глас...
Цялото ти по-нататъшно напредване по пътя зависи единствено от твоята вярност и последователност.
Постепенно ще се научиш да разбираш, че твоята воля ти служи вече не само под влиянието на земните ти схващания, но че ти съвсем незабелязано можеш сега да я пренасочваш под висше духовно наставничество, – но волята на оня „глас”...
Все по-дълбоко ще проникваш и тайната на своята душа.
Колкото повече я опознаваш, толкова повече неразгадани неща ще предугаждаш в нея. – –
Бъди благодарен и съхранявай грижливо и най-малкото преживяване, което си изпитал в душата си – твоята благодарност за малкото ще те доведе най-бързо до пълнотата на едно голямо преживяване! – – –
Накрая ти ще съзреш едно царство на вътрешни чудеса, за което днес никакво описание не би могло да ти даде и най-малката представа!