Само свободната, съзнателна Воля на Духа формира себе си – за себе си – в „Бог”! – – –
Хаотично действуват стихиите на Битието там, където те, изхвърлени от Прабитието, се изявяват като най-дълбоки, най-заредени с творческа енергия сили на първоприродата.
Там те действуват напористо и импулсивно, без собствено съзнание в действията си. –
Там те са още разединени и всяка една утвърждава единствено сàмо себе си. – –
А от това самоутвърждаване на разделените стихии възникват два противоположни полюса и с тях – привличане, което на свой ред в течение на неизмеримо дълго земно време подготвя съединението...
В душата на земния човек съединението на всички стихии на Прабитието става тогава отново Действителност, ако човешката воля се стреми към него. – – –
Онова, което бушува и напира – в сърцето ти към формен израз, – което непрестанно те вълнува и държи неспокоен: – тази неуморна гонитба непременно да се постигне нещо, – – ето къде намират изява ония сили на Прабитието, които искат отново и вече индивидуално определени да се обединят в тебе!
Все още обаче в тези стихии, които се разкриват във възвишената форма, обусловена от твоето съзнание, като твои душевни сили, към тебе напират твърде много воли...
Ти още не си постигнал онази властна воля, която може да обедини всички останали в себе си...
Всичко в тебе, което се изявява навън като „Аз” и което усещаш вътрешно като „Аз”, е най-често още една от многото воли, които трябва да се обединят в светлината на духовната искра на твоето само–съзнание...
Едва в осъзнатото съществуване божественото съзнание може отново да се прояви в стихиите на Прабитието!
От страхотно бушуващата – както в невидимото, така и във видимото – първична природа до единението в съзнанието на един земен човек (а има доста много „Земи”!) пътят на стихиите на Прабитието води назад, нагоре, към богоосъзнато, „ново” битие. – –
А онова, което наблюдаваш отвън, наричайки го „природни сили”, не е нищо освен следствие, нищо освен отражение и продукт на взаимодействие на стихиите на Прабитието, – но съвсем не е идентично със самите тях! – – –
Което ти наричаш „реалност” на видимата и невидимата Вселена, е само дотолкова „реално”, доколкото е чист продукт на изначалното Битие, проявен от стихии на Прабитието в различни степени на формиране.
Вселената „съществува”, доколкото „съществуват” стихиите на Прабитието, – а не „сама по себе си”!
Вие още говорите за един „Бог”, – като за „Твореца” на всички неща, който е „сътворил” за своя слава и „крепи” за своя слава един безкраен свят.
Но такава представа за Бога и такова обяснение на света са били извиними само в древността, когато още не се е знаело нищо за начина, по който днес се изявяват стихиите на Прабитието и който би трябвало наистина да подбуди вашето мислене да се откаже веч.е от старите представи. –
Стремежът те и днес да бъдат още запазени е в еднаква степен както глупост, така богохулство! –
„Бог” е творец единствено само на себе си във всичко, което „съществува”, и всичко истински „съществуващо” е битие от неговото Битие! – – –
„Бог” е създател единствено на самия себе си, а не творец, във вашия смисъл, на човеците и на нещата! – –
Всички сили, изграждащи слънцата и планетите, са форми на Духа, – стихии на Прабитието, – които се изживяват във времето и пространството и така кристализират във времето и пространството като времево-пространствени форми, – като винаги временни и винаги обусловени от пространството явления...
А стихиите на Прабитието постоянно се изхвърлят от Прабитието и постоянно се възвръщат в него.
Така, е било отвеки и така ще остане навеки!