Непрекъснато сменящи действията си, стихиите на Прабитието се изявяват: – ту като явление, ту като рушители на явлението.
Те самите обаче „съществуват” отвеки и навеки, както и да изменят начина си на действие, и не са „сътворени” от никого...
Никога не е имало „начало” и никога не може да има край на този правечен Живот!
Цялата просторна, наситена с форми Вселена с всичко видимо и всичко за теб невидимо – е само развълнуваната повърхност да едно вечно, духовно „Море”, над което със собствената си сила се издига облакът на Божеството! – –
„Бог” обуславя Вселената и Вселената обуславя „Бога”!
Онова „перпетуум мобиле”, което са се „надявали да открият и мъдреци, и глупци, е вече налице и не може да се „открие” за втори път...
Всички, които са се стремили да го „открият”, само са предугаждали, – макар и в пигмейски умалени мащаби, – съществуването на неизмеримото „Цяло”, – – съществуването на онова, което „е” само по себе си, без „начало” и без „край”, на вечния „Живот”, – в кръговрата на Битието! – – – >
ЗА ТЪРСЕНЕТО
НА БОГА
Ти все още търсиш някакъв Бог в безграничните простори. – –
Ала виж какво имам да ти кажа:
Преди твоят Бог да се „роди” в тебе, както и ти в него, ти няма никъде да го намериш!
Докато твоят Бог не ти се е „родил”, напусто ще разтърсваш всички безкрайни пространства с идващия от глъбините ти вик, търсещ Бога.
Казвали са ти, че земният човек бил един предрешен „Бог” и трябвало само да стигне до опознаване на себе си, за да намери себе си навеки като „Бог”.
Ония, които са ти говорили така, са били наистина, и то повече, отколкото са съзнавали, далеч от Бога!
Не ти си Бог, но в тебе само на тая земя може да добие образ твоят Бог и тогава ще бъдеш така свързан с него, както думите и смисълът са съединени в песента! – –
И нищо тогава не ще може никога да те раздели от твоя Бог!
Той ще бъде навеки „жив” в тебе! – – –
Затова недей да търсиш вече Бога в безкрайните простори, не го търси в един непристъпен свят, високо над всички звезди! –
Дотогава, докато търсиш Бога, твоят Бог не е добил още „образ” за теб!
Щом веднъж ти се е „родил”, ти не можеш вече да го търсиш. –
Нищо не е толкова ненужно, колкото „търсенето на Бога”!
Търси да намериш в себе си, напротив, Пътя, по който Бог да може да те срещне!
Старай се тогава да подготвиш всичко в себе си, за да може твоят Бог да се съедини с теб!
Виж, Волята на вечния, въздесъщ Дух те „иска” и „живее” у тебе, за да може някога да „роди” себе си в теб като твой Бог! –
Нека адвентът12 – времето за подготовка, – настъпи вече в твоята душа, защото виж: ти си „Витлеем” и в теб трябва да се появи твоят цар, който може да те спаси, – – който единствен може да те освободи! – – – >
РАБОТА И ДЕЙНОСТ
Ти трябва да си деен и да работиш по своя път навсякъде където в тебе има сили и дарби за работа и дейност.
Когато един ден бъдеш съединен в себе си със своя Бог, целият ти живот ще бъде само работа и дейност, – ти самият дори ще бъдеш само работа и дейност! – –
„Бог” е жив огън!
В него се разрушава всичко, което бездейно гние и закостенява. – –
Волята на Духа не може да се „роди” в тебе като твой Бог, ако ти не си така деен, като че ли твоят Бог е вече съединен с теб...
Твоят Бог ще бъде Бог на силата и на дръзновението, а не демон на безсилните желания, на разяждащите страхове! – – –
Нека дейната работа има по всяко време любовта ти, както и Духът вечно твори себе и в непрекъсната дейност!