За постигането на тяхната най-висша цел това познание е било и е без всякаква стойност.
Те „виждат” повече от другите, – както ти, гледайки през телескоп, можеш да видиш „пръстените” и „луните” на далечните планети, докато човек, който гледа само с просто око, не забелязва нищо повече от една светла точка...
Тяхното „виждане” е свързано с един физически орган, който у хората на нашето време само в редки случаи е дотолкова „поддаващ се на развитие”, че да може да бъде използуван от човека.
У хората на древността този орган често пъти е бил много по-силно развит, а и у по-късните покачения той отново ще се развие, след като те сами съумеят да създадат гаранции, че той няма да се окаже вече гибелен за тях...
Развитието на подобни физически органи, които не са необходими във всекидневния живот, се извършва по законите на вълнообразното движение, ту с по-голяма, ту с по-малка интензивност в рамките на целия човешки род.
Така и способността сигурно да се възприема невидимата част на този физически материален свят угасва често без остатък, за да се появи по друго време пак като всеобщо явление.
Става дума за рудиментарни органи на човека животно от дълбоката древност, принасящи полза само на онези, които са душевно подготвени правилно да употребят дадената им по този начин способност.
Хората, у които органът за възприемане на външното невидимо е напълно развит, са поради това винаги надарени и е душевни сили, имащи, така да се каже, „по-богат опит”, тъй като са действували вече у много, хора от миналото.
Където тази „зрителна способност” във физическия невидим свят е съчетана същевременно със стремеж към по-висше познание, там така надареният няма да стане жертва на заблуда и в тази невидима част на земния свят, а ще намери добросърдечни съветници и загрижени помагачи от царството на субстанциалния Дух, които ще облекчат за дачата му да разбере видяното от него.
А ако той е вече напълно „пробуден”, възможно е дори да получи от по-високостоящи „пробудени” власт над силите на този невидим свят, за да съдействува в плана за развитие на земното човечество, така както той е от хилядолетия предначертан от Светещите на Прасветлината.
Обикновено малцина само измежду „познавачите на невидимото” се оказват „годни” за тази цел.
Желателно е обаче всички хора, усещащи по някакъв начин, – било по-слабо, било по-силно, – у себе си органа за познаване на физическия невидим свят, да го следят най-внимателно и да се въздържат от всякаква злоупотреба с него...
Може би някои кълнове ще успеят при грижливо и сигурно отглеждане да разцъфтят и да станат дейно полезни. –
Много „работници” са нужни в „лозето” и човечеството на днешното време би спечелило немалко, ако отново се сдобие с вещи помагачи и учители, умеещи да намират сигурни пътеки и в невидимата част на този физически свят...
Не „експериментите” с медиуми и сомнамбули ще доведат тук до яснота, а единствено собственият опит на притежаващите тази органична способност!
Моите почитания към научноизследователската ревност, – само че с така наречените „метафизически” експерименти, изхождащи, както показва и самото им наименование, от погрешни предпоставки, – от объркани предразсъдъци, – могат да се привлекат единствено паразитните сили на физическия невидим свят.
Този „паразитни сили” на невидимата част от физическия свят са същества, които привидно са много подобни на силите, от които се изгражда душата, но по никой начин не бива да се смесват с „душевните сили”.
Това би било същата грешка, както да смесваш гримасите на маймуните по пръчките на техните клетки с духовно просветленото актьорско изкуство на големите майстори на сцената...
Съществата от невидимата част на физическия свят, изявяващи се при така наречените „метафизически” експерименти, както и в случаите, когато участниците в сеансите благоговейно вярват, че общуват с душите на умрели хора, съвсем не са лишени от един вид „съзнание”, дори често пъти „знаят” повече от ония, които им задават въпросите, – но те имат само едно смътно и призрачно съзнание за самите себе си, така че едва ли биха могли да бъдат морално осъждани от човешка гледна точка, когато се представят за онова, което хората си въобразяват, че виждат, и което вярват, че намират в тях. – –