Выбрать главу

Всеки, които успее да се вживее в моя начин ни изложение и след това остави думата, дори срич­ката да проникне вътре в него, ще почерпи от свои­те най-съкровени дълбини онова, от което се нуж­дае.

Би било обаче недопустима грешка, ако някой пожелае да насочи интереса си към мен, носителя на тези съобщения, вместо да се концентрира един­ствено върху самото съобщение!

Най-настойчиво трябва да се противопоставя тук и на всяко желание да се основава някакво но­во „духовно движение” или нов вид религия,

Днес човечеството разполага с достатъчно бо­гат избор от религиозни, общества и всеки може да избере формата, която да удовлетвори потребността му да се преклони пред Божественото.

Съвсем не се нуждаем от „нова религия”, а още по-малко от създаването на нови секти!

Имаме, напротив, неотложна нужда от про­бождане на живите духовни сили, които земният човек и днес все още може да намери в себе си, също както са ги намирали някога и първите вяр­ващи, събирали се преди хиляди години около древните религиозни символи.

Онова, което на мнозина днес се струва „оста­ряло” и „неотговарящо на времето”, е все още едва в началото на своето реално духовно проявление и ако днешното време усеща древното наследство ка­то вече „несъответствуващо” нему, то е само дотол­кова право, доколкото му липсва мащабът за висо­тата и дълбочината на скритата истина, която то би могло да открие в традиционните си религиозни символи, ако вярващите не предпочитаха да се ос­ланят на думи там, където всяка „дума” трябва да се схваща само като символ...

Наистина сведенията в моите книги са пред­назначени на първо място за хора, които напразно са се опитвали да постигнат истинска връзка с Бога в унаследените религиозни форми и които въпреки това усещат в себе си нуждата да почувствуват сво­ето съществувание в съзвучие с предугажданата, вечна основа на Живота.

По-нататък, същите вести за опита в сферите на вечната Действителност са предназначени и за онези, които остават наистина в древните, достойни за уважение форми на религиозната традиция, но все се чувствуват душевно неудовлетворени, защо­то конвенционалната словесна обвързаност не им позволява да освободят вечните сили на душата си, които би трябвало да бъдат събудени и освободени чрез приемане на верските символи.

Дадените от мен сведения за духовен опит нямат в никой случай за цел да направят „излишни” старите религиозни форми като носители на изна­чални истини, а единствено да разкрият отново на съзнанието тяхното скъпоценно съдържание.

Както е сигурно, че това скрито съдържание може да бъде намерено, така сигурно е също, че би било съдбоносна грешка да се онова в необходи­мостта от образуване на нова външна общност, за да. стане скритото достъпно за вътрешното чувство.

Така само би възникнала немалката опасност окончателно да се загуби една истинска мъдрост, притежавана несъзнателно, и да се замени тази загуба с най-съмнителните идоли, създадени някога от заблудени мозъци.

По всяко време е имало достатъчно много при­мери, потвърждаващи тези мои думи, и който ги търси в наши дни, не ще му се наложи да отива твърде надалеч.

Който иска да открие вечната истина в симво­лите на своята унаследена религиозна форма, тряб­ва да остане верен на тези символи, докато те не му се разкрият.

Не всичко от онова, което излагам в книгите си, е предназначено за него, – но той ще може да вземе доста много, макар и да се окаже принуден да „преведе” моите съобщения на езика на обичай­ните формула от своето религиозно учение.

Той ще намери достатъчно думи, вдъхващи нов живот на неговата воля за вяра, а в случаите, когато само се е мъчил да укрепи крехката си вяра в борба с тежки съмнения, тъкмо съобщенията, кои­то му предлагам, ще му помогнат отново да постиг­не вътрешна сигурност.

Но и там, където отсъствува вече волята за доверяване на някакво религиозно водачество, до­ста помръкнали дотогава учения от старото религи­озно наследство ще започнат сега да просветват, за да намерят достъп в душата и без обвързване с някое конкретно вероизповедание.