Едва тогава ти ще можеш да унищожиш последиците на своите действия, доколкото искаш да ги унищожиш.
Някога, неизказано отдавна, ти си бил съединен със своя Бог като един чисто духовен „Човек” в духовен образ, втъкан във вездесъщия Живот на действителния, субстанциален „Дух”.
Също и всички обширни царства от невидимата част на физическия свят, – една неизбродна област на Вселената, – са били тогава достъпни за твоята дейна Воля и ти си бил техен повелител...
Пред теб е било разкрито едно поле за действие, което, започвайки от чисто Духовното, се е простирало до все по-плътни форми,
Така ти си стигнал до границата, където невидимият физически свят се сгъстява във видима за земните сетива материя.
Ти си видял в действие страхотните сили на вечния Хаос, – отхвърлящите всичко сили на абсолютното, вцепенено и вкаменено като лава „Нищо”, – и си станал жертва на тяхната ярост към всичко „съществуващо”...
Но ти никога нямаше да станеш тяхна жертва, ако преди това, опиянен от своята мощ, не беше отпаднал от своя Бог. – –
Така ти си се оказал безпомощен и лишен от най-висшата си сила.
Тогава ти по необходимост си станал плячка на нисшите сили, които – постоянно кръжащи в областта на отхвърлящото действие на абсолютното „Нищо” – се стараят с непрестанна „враждебност” да унищожат всичко, да превърнат в „нищо” всичко, което стига до тях от сферите на вечно чистото Битие: което „пада” до тяхната, мрачна: зона на влияние. – – –
А и силите, които дотогава си можел да владееш и чрез които много лесно така би подчинил „враждебните” сега към тебе стихии, че те биха се превърнали в почтителни слуги на твоята воля, – са ти се видели прекалено големи, прекалено могъщи за теб....
Така те е обхванал страх от твоите собствени, владени някога сили и от страх пред тях си закопнял за един нов, друг живот в царствата на материално осезаемото, в царствата на тази достъпна за физическите сетива Вселена, хвърляща було върху онези сили, будещи страх за оня, който не престъпва поставената тук бариера. – – –
Твоята Воля е паднала от високата Светлина и се е устремила сега заедно с теб към света на физическата материя...
Ти си бил у дома си в „Света на причините”, – но твоят страх те е изтласкал навън, в „света на следствията”. – – –
Това е истината в преданията за „Рая” и за „грехопадението” на човека! – – –
Преди това падение ти вече си бил създал своята „карма”, както на Изток наричат причинното родословно дърво на всяка земна човешка съдба, – в зависимост от „степента” на твоето „отвръщане” от своя Бог, – от „степента” на твоето безумно опиянение, което се е стараело да ти внуши, че самият ти си „Бог”. – –
„Eritis sicut Deus!...”15
Ти сам си определил времето, в което е трябвало да се родиш на този земен свят, както и родословното дърво, по което да стане това, и пътеките на съдбата на своя земен живот, когато от повелител чрез силата на своя Бог в духовния свят си се превърнал в роб на нисши сили в един свят, където на всяко действие отговарят и трябва да отговарят определени „последици”, тъй като този: свят не е нищо друго освен отражение и е безсилен да промени по своя воля веригата на събитията в своята област.
И това, че си се родил на тази планета, е също последица от характера на твоето първо действие в сферата на неизбежните последици, – защото наистина: – в неизмеримото пространство има безброй планети, обитавани от „човеци” и от същества, които външно приличат на земния човек животно, и ти би могъл да се родиш в животинското си тяло и на някое друго от тези небесни тела.
Всичките човешки същества на обитаваните планети от други слънчеви системи някога също като тебе са „паднали” от Светлината!