„Там” обаче може да измине много дълго време, докато постигнеш това, понеже тогава ти няма вече да можеш да изменяш, няма вече да можеш да подобряваш своята „карма”, – и в никой случай няма да преживееш в себе си вечната Светлина преди да се е изчерпала и най-крайната последица на твоето първоначално действие. – – –
Индийската мъдрост предупреждава човека да не си създава „нова карма”, – и това предупреждение е действително плод на истинно познание!
Трябва да знаеш само, че това предупреждение цели да те предпази единствено от лоша карма! –
Ти не ще можеш да стигнеш до своето освобождение в Царството на субстанциалния Дух, преди да се е изчерпал и последният обвързан със земята импулс, излъчен някога от тебе. – –
Затова старай се с всичките си сили да се съединиш още през земния си живот със своя Бог, за да можеш чрез неговата сила да разсечеш веригата на своята „карма”, така че тя да не те държи обвързан след това в течение на еони... >
ВОЙНА И МИР
Който е видял веднъж изграждащите сили в този видим свят на физическата материя в тяхната страхотна мощ и в невероятната едностранност на неумолимата им волева насоченост, – него веднага го напуска повърхностното заблуждение, че сетивно възприеманата Вселена е видимо въплъщение единствено на „хармонията на Духа”. – –
Погледни осата, която трябва да снесе яйцата си в тялото на живата гъсеница, за да могат новоизлюпените ларви да оцелеят благодарение на мъчителната смърт на гъсеницата, – и ти ще бъдещ завинаги излекуван от подобни илюзии! –
Сетивният свят е резултат от действието на изначална духовна сила в духовния свят.
Но за да може да се прояви духовно като свят на духовните явления, единната вечна Прасила трябва да се отрази в себе си, в своите собствени безкрайно разнообразни аспекти, и възникнала във всеки такъв аспект като стихия на Прабитието, да се утвърди в него по такъв начин, че всяка една стихия да се стреми да прояви единствено само себе си, при което всички други стихии на Прабитието се превръщат за нея в празни форми, защото като Прасила тя се познава само в себе си.
Всеки аспект на духовната Прасила: – всяка „стихия на Прабитието”, – става по този начин причина и проявената форма на нейния резултат във физическата област да получи подтика да живее само за себе си и да използува всяка друга проявена форма за запазване на собственото си съществувание...
Във всяка стихия на Прабитието Прасилата е неразчленена, независимо дали в своята изява тя е причина за най-нисши или за най-възвишени проявени форми.
Така се стига дотам, че и всяка физическа сила, всяка физически проявена форма се стреми да утвърди себе си, сякаш единствено желателно е само нейното собствено и ничие друго съществувание.
Микроскопичната клетка утвърждава само себе си дори когато е временно принудена да служи заедно с милиарди като нея на една по-висша формираща воля, за която на свой ред съществуването на клетката е само дотолкова от значение, доколкото тази воля има нужда от нея и я използува, за да утвърди себе си. –
Физически сетивно видимата Вселена е най-външният противополюс на духовното Битие.
„Животът” на Духа обуславя безкрайното разнообразие от духовни форми в самия него като стихии на Прабитието, а тяхната изява на свой ред обуславя като краен резултат един вид „втвърдената” физически проявена форма: – една безкрайно „разтегната” духовна сила в състояние на скованост, на относително безсилие, на обвързаност с една неподвижно замръзнала формираща воля...
А от тази най-неприсъща им форма на разтегнатост и на крайно натегната вцепенена скованост тези духовни сили се извисяват отново под влиянието на изключително могъщото привличане, изхождащо от сферите на най-висшата форма на съществувание на Духа към нови, все по-малко плътни и вцепенени форми, ставайки в безброй видоизменения все по-свободни от разпъващо напрежение, за да се почувствуват най-накрая мощно увлечени в своето първоначално състояние в най-вътрешния духовен живот...