Баща на всички войни е омразата и не е годен да бъде воин оня, който не знае да мрази. – –
Вие още викате: „Война на войната!” – – ала аз ви съветвам по-скоро да призовете:
„Нека бъде презряна отсега нататък омразата!”
Само когато омразата стане обект на презрение, ще настъпи и онова време, което ще ви научи да презирате войната! – – –
Едва когато за вас – стане достоен за презрение всеки, който все още иска чрез масово убийство на хора да се решава онова, което би следвало да се реши чрез разумно и честно обсъждане на противоположните тези, – едва тогава човекът на земята ще има правото да се гордее със своето „човешко достойнство”!
Естествено в становищата на хората винаги ще се проявяват противоречия, защото и тук се възправя воля срещу воля и всяка воля нека да утвърди само себе си.
Но в човешкия дух волята е способна да се разпознае и в другата воля, така че човекът може съзнателно да се стреми към споразумение, запазващо мира чрез възпитаване на волята, която иска вече не само себе си, но и другата воля. – – –
Но докато всеки отделен човек не изкорени в себе си омразата, този път на възпитаване на волята ще остане винаги само в къси участъци проходим за човечеството. –
В резултат ще има все нови войни, докато и последната следа от омразата не изчезне от всяко човешко сърце. – –
Всички други подбуди за война могат при добра воля да се преодолеят, вълните на омразата обаче увличат и най-добрата воля в своите развихрени бездни...
Противопоставянията и съперничествата между теза и антитеза подтикват развитието на немалко сили и стимулират потока на живота, – само че те съвсем не трябва да водят до война, също както не е необходимо и победителят в играта да убива надвития си съперник. – –
А всеки земен човек, който се стреми да унищожи омразата в себе си, води по този начин единствената „справедлива” война, – – войната, която един ден ще направи невъзможни човекоубийствените войни! – – –
Обаче и окончателната победа на човешкия Дух над убийствените войни не може да накара противоположните сили, действуващи навсякъде във физическата природа, да се обединят в една и съща насоченост на целите си, защото такова единство би означавало унищожение на цялата тази външна Вселена...
Царството на „вечния мир”, за което през всички времена страстно са жадували толкова благородни хора, ще бъде отредено на нас, човешките духове, едва тогава, когато – след този земен живот – се намерим отново в оная Светлина, която обединява навеки всичко, което някога е било обединено с нея. – – – >
ЕДИНСТВОТО НА РЕЛИГИИТЕ
Всички религиозни учения на света съдържат в ядката си: – крайната истина, – въпреки че често пъти тази ядка е скрита зад най-чудати драперии...
Ненужно, суетно и безпредметно е да се спори къде истината може да се разпознае днес в най-чист вид.
Който умее внимателно да сваля всяко було, той ще открие най-накрая във всички истински „религии” голямото учение за вечния духовен Човек, който е бил съединен с Бога и е от-паднал от него, защото в „Аз”-а си той се е отделил от своя Бог. –
На него му се възвестява един „Път”, който го води отново нагоре, за да постигне накрая отново своя Бог в себе си, в собственото си „Аз”. – –
Но тъй като това учение е прекалено духовно и прекалено просто, за да бъде лесно достъпно за потъналия в сложния култ към сетивата човек, той сам е заобиколил с най-причудливо оплетени лиани тази крайна, най-дълбока истина и това спасително учение, докато най-после зад преплетените клони, натегнали от плодове с въображаема стойност, той не е бил вече в състояние да намери самото истинно учение. – –
Действително той се догажда още, че зад тези сплетени клони с техните прехвалени плодове някога е прозирала истината, и затова: с упорито своенравие, което нарича „своя вяра”, е все тъй вкопчен във всички оплетени форми, с които сам е забулил някога истината, – оставяйки я да бъде изцяло погълната от техния буен растеж...