„Застой, това е връщане назад”, казва една пословица, но всъщност застоят е много по-лош от връщането, защото вървенето назад може да доведе до нови ценности, оставащи завинаги недостъпни за оня, който е прекалено инертен или прекалено твърдоглав, за да се откаже от своето „гледище” заради търсенето. – –
А който се страхува от връщането, има същевременно пълно основание да се довери и на напредъка само с известно недоверие...
Тук на земята няма безграничен напредък!
Всяко човешко развитие е подчинено на закона на вълнообразното движение! –
Хората на това днешно време са загубили много знания и умения, за които далечните им предци са вярвали, че никога няма да бъдат загубени, – а там, където тия предци са знаели твърде малко и са можели твърде малко, днес са натрупани големи познания и умения.
Само застой не търпи природата!
„...о, дано да беше студен или горещ! – Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изплювам из устата Си”17.
Така е говорил вечният „Закон” през всички времена, а – и днес той не е променил думите си...
Който остава в духовен мрак, у него още липсва волята за Светлина!
Той „би желал” наистина да бъде в Светлината, за която чува да говорят други, – но още му липсва воля за нея!
Щом наистина поиска с цялата си воля, той е тръгнал вече по „Пътя”, водещ към Светлината! –
Ако за теб Светлината на Духа е „ценност”, за постигането на която си решен да вложиш всичките си сили, тогава ти със сигурност ще можеш да се доближиш един ден до Светлината!
Докато твоето духовно око е още скрито под непрогледно покривало, ти няма да можеш, разбира се, да „виждаш”!
Твоята воля само, – не твоето „желание”, – –може да свали това непрогледно покривало! – –
Ако имаш в себе си волята за Светлина, ти непременно ще стигнеш до Светлината, – независимо дали ще се доближиш до нея като човек на хладната предпазливост или пък с горещо въжделение в сърцето. – –
Но с половинчата воля ти няма да стигнеш до целта!
В цялото космично пространство и над всички звезди не съществува никакъв външен, достъпен за тебе Бог, който да чуе немощните ти молби...
Ти трябва да си решен с цялата си воля да си помогнеш сам, ако искаш твоят Бог, който е достъпен за теб единствено в самия тебе, да ти изпрати помощ свише, съгласно присъщия му изначален порядък! –
В твоето „Аз” е включено всяко реално Битие, а и всяка привидност ти си създаваш сам и несъзнателно от силите на своето „Аз”. – – –
Ти сам си се отделил от своя Бог преди земните си дни, когато си престанал да го познаваш в своето „Аз”, защото си търсил самия себе си там, където е бил единствено – твоят Бог...
Така „Бог” е станал за тебе нещо „външно”, а ти за него – вече „чужд”. – – –
Сега ти раздвояваш във въображението си своето „Аз” и ти се струва, че в теб е скрито едно „висше” и едно „нисше” „Аз”, тъй като не познаваш обхвата на своето неразделно, неделимо, едничко „Аз”. –
В тебе обаче няма нито „висше”, нито „нисше” Аз, а в твоето едничко „Аз” се крие цялата безкрайност и то обхваща най-дълбоките дълбини, както и най-високите висини в духовния свят...
Ти трябва сам да избереш, – а тук ти „избираш” единствено с делата си, – какво искаш да разкриеш в своето „Аз”...
В твоята собствена безкрайност, – в средоточието на обхванатото от твоето „Аз” битие, – ще се „роди” тогава отново твоят Бог! – – –
Но тогава ти ще го усещаш отначало още като друго битие, докато най-после осъзнаеш, че той обхваща самия тебе в твоето цялостно, неразделно „Аз”. – – – >