Висшите сили на познанието, към което – искам да ви насоча тук, са налице у всеки човек, – само че те спят дълбок сън, докато „техният” собственик не ги събуди в себе си и не ги обедини чрез своята воля...
Повечето хора се стягат за последния си сън без дори да са подозирали някога какви съкровища е предлагала душата им...
Блажен е оня, който съумее да събуди в себе си, докато е още време, нейните познавателни сили!
Той ще намери истинския си живот още тук на земята и ще познае безсмъртието си още тук, в смъртното. – – –
А това е крайната цел на всяко духовно поучение, защото каква полза да говорим тук за Духовното, което си остава наше вечно достояние, – ако то беше толкова далеч от способността за вътрешно преживяване на земния човек, че той да не може да го схване по време на земния си живот! – –
Само онова, което е станало наше преживяване още тук в земното, само то може да ни насочва и да ни тълкува новия живот, когато един ден напуснем този земен свят! >
ЗА СМЪРТТА
Тук ние се изправяме пред мрачната пората, чийто праг хората трябва да прекрачат, когато завинаги се разделят със земята.
Много обещания и много заплахи си чувал за онова, което лежи отвъд тази порта.
Не зная на кое от тия учения си повярвал.
Всички обаче – принудени от всекидневния опит – са единодушни в едно отношение: че никога не ще можеш да се върнеш в това свое днешно земно тяло, след като веднъж си го напуснал. –
Мнозина ти казват, че ще се върнеш – по-късно – в ново тяло, и те са си измислили чудесии „правила”, определящи времето на твоето завръщане в земно тяло.
Други пък те учат, че със смъртта на земното си тяло ти биваш завинаги унищожен, защото те се доверяват единствено на привидността, а след смъртта на даден земен човек очите им виждат само един „труп” и нищо друго, от което да могат да заключат, че този човек продължава по някакъв начин да живее.
И двете вярвания са погрешни!
Ти самият едва ли ще се върнеш някога, но никой не знае каква част от душевните си сили ще можеш да запазиш, обединени с тебе, един ден, когато си отидеш от този земен живот.
Ония от тях, които не си обединил в себе си, ще трябва да оставиш, също както и земното тяло, и както силите на това земно тяло, освободени от временната си форма, преминават веднага в други форми на живот, така и оставените от теб душевни сили ще си потърсят ново поле за действие в друг земен човек.
И в тебе днес действуват много душевни сили, изявявали се някога, преди твоите земни дни, в други хора.
Така земните човеци биха могли с пълно основание да се разделят на „душевно по-млади” и „душевно по-стари” в зависимост от времето, през което техните душевни сили са били вече дейни у по-раншни хора...
Измежду хората, които живеят по едно също време на земята и са на еднакъв брой години от момента на земното си раждане, има немалко с далеч „по-млади” душевни сили, отколкото притежават повечето им съвременници, както и мнозина с далеч „по-стари” душевни сили...
Всеки от тези особени случаи може да се разпознае и в самия външен живот по това, че въпросният човек усеща нещата по начин, изненадващо различен от усещанията на повечето от неговите съвременници и връстници, – по това, че той някак си „отпада” извън времето си и показва наклонности, които или съответствуват на един едва отминал период, яли се стремят да се изявят по нормите на някоя отдавна изживяна културна епоха, без това да изключва възможността и двата типа да съумеят да се изявят през отреденото на техния земен живот време изцяло съобразно с това време и често пъти да го обогатят с високи ценности.
Изобилието от сили, образуващи в даден момент твоята „душа”, се мени непрекъснато, докато трае животът ти в земно тяло.
Ту повече, ту по-малко са действуващите в тебе душевни сили...
И едва ли смъртта ще те раздели за това земно време от някой човек, усещан от тебе като „душевно близък”, без да получиш в „наследство” част от неговите душевни сили, – защото изключително редки са онези хора, които могат да вземат със себе си „отвъд”, в следземния си живот, всички душевни сили, намерили някога изява у тях, след като са ги обединили в себе си и самите те са постигнали единение със своя Бог...