От всички народи те са си набирали с течение на времето свои духовни синове и братя, подчинявайки избора си на духовния Закон.
А на всички техни избраници е било отреждано като духовна родина едно място в Азия, където не може да пристъпи никой, който би пожелал да отиде там, без да бъде поканен.
Малцината, които от най-древни времена живеят заедно, не се появяват никога във видим образ в света на външния кипеж.
Това те възлагат само на ония свои духовни синове и братя, на които духовният Закон е предопределил да бъдат деятели.
Те са верни пазители на едно духовно съкровище, което земният човек е притежавал някога, преди падението си в света на физическата материя.
Те създават оная сила, чрез която деятелите действуват за благото на земното човечество.
Не е ли безкрайна глупост да се вярва, че тези възвишени Кормчии били „будисти” или „брахмани” – „лами”, „пандити” или даже „факири”!?!
Но не бива от друга страна да се мисли, че става дума за някакви „учени”, поддръжници на една така наречена окултна „наука”!
Всички подобни предположения са без изключение груба заблуда.
Светещите на Прасветлината са преди всичко „създатели”.
”Най-старите” или „Отците” никога не са познавали „жаждата за знание”, а и не са могли да я познават...
А техните „синове” на Духа и същевременно техни братя отдавна са се отучили от всякакво „желание да знаят”.
Всички те са много далеч също и от желанието да убедят света да прегърне ученията на източната мистика и философия.
За всички тях е безразлично дали „вярваш” в Библията или пък в Корана, във Ведите или в учението на Буда.
Те обаче намират във всички тези религиозни кръгове отново и отново хора, на които могат да бъдат помагачи и духовни наставници, дори когато закриляните и напътствуваните често пъти не преживяват съзнателно процесите, извършващи се по необходимост в подобни случаи.
Светещите на Прасветлината искат не да ти дават верски догми, а да ти прехвърлят „мостовете”, които да съединят тебе, обвързания с животното човек на тази земя, – с Царството на субстанциалния Дух.
Но те са далеч от онези учения, които се стремят да доведат човека до болезнен екстаз, за да може той тогава, – вече не на себе си, – да си въобрази, че има силата да принизи Божественото до своето равнище. –
Те знаят също така много добре, че човек не може никога да постигне чрез мислене онова, което е предпоставка на всяка мисъл и живее над всяка мисъл. –
Те само се усмихнат, когато чуят за такива, които сами се смятат за предрешени Богове.
Но те застават невидими до рамото на всеки, който иска да почувствува в себе си своя Бог. –
Те са истинските първосвещеници, протягащи потира на благословението на всеки друмник, който с най-дълбок плам в сърцето си жадува да постигне в себе си Бога. – – –
Нима не виждаш, че тук става дума за нещо различно от ония странни, мними зналци на „окултната наука”, за които се говори там, където някои са приготвили от мистично мрачните учения на всички народи една бърканица и са нарекли тази своя гозба „божествена мъдрост”, – „тео–софия”?! – –
С такава „божествена мъдрост” на заблудени и самозалъгващи се клетници, с всевъзможни „упражнения”, медитации и пости, – при цялата чистота на твоите постъпки и мисли, – с едно знание за неща, които не е необходимо да се знаят, – ти все пак не ще се доближиш, нито на косъм до оная цел, която най-дълбокото чувство на твоето сърце ти позволява да предусетиш като висша цел на всички твои желания! – –
Ти може би ще станеш глупец, може би за себе и за другите ще се превърнеш в „светец”, – но така ти никога няма да стигнеш де своя Бог!
Ако искаш да откриеш само онова, което по всяко време можеш без духовна помощ да на мериш „в себе си, тогава наистина не е нужно да отправяш поглед към „възвишения Изток”!
Онези, които те напътствуват оттам, – макар и да живеят в една и съща страна е тебе или дори в един и същи дом, – те имат друго да ти дадат! –