Нед беше първият, на когото го каза Ели. Видях ги как се бяха сгушили и си шушукаха нещичко. Нед се смееше. „Не се гъбаркай, пич“, повтаряше, а Ели се изчерви. Нед и Ели са много близки. Предполагам, защото и двамата са хилави и кльощави, и са от потиснатите малцинства. От самото начало беше ясно, че при всяко групиране на четирима ни тия двамата ще са срещу Оливър и мен. Двамата интелектуалци срещу двамата пичове, грубо казано. Двамата обратни срещу двамата… е, не. Ели не е обратен, въпреки че чичо Кларк твърди, че евреите са всички фундаментално хомосексуални, все едно дали го знаят, или не. Но Ели изглежда обратен, с фъфленето и походката си. Между другото изглежда по педал и от Нед. Дали пък Ели не гони момичетата толкова упорито, защото иска да прикрие нещо? Все едно, Ели и Нед значи прелистват някакви страници и си шушукат. А после забъркаха и Оливър.
— Нещо против да кажете и на мен? — попитах. — Какви са тия тъпи тайни? — Мисля, че се кефеха от мисълта да ме изключат, да ме накарат да опитам какво е да си втора класа. Или просто си мислеха, че ще им се изсмея в очите. Но накрая изплюха камъчето. Оливър, в ролята си на посредник, ме попита:
— Какво мислиш да правиш по Великден?
— Бермудите може би. Или Флорида. Насау.
— Всъщност още не бях мислил къде.
— А какво ще кажеш за Аризона?
— Защо? Какво има в Аризона?
Той си пое дъх.
— Ели е изследвал някакви старинни ръкописи в библиотеката — каза малко тъпо и притеснено. — И се натъкнал на нещо, наречено „Книгата на черепите“. Явно е събирало прах там поне петдесет години и никой не го е превел. И той направил някои проучвания и смята, че…
Че Пазителите на черепите наистина съществуват и ще ни допуснат до онова, което притежават. Все едно, Ели, Нед и Оливър са навити да отидем там и да огледаме. И аз съм поканен. Защо? Заради парите? Заради чара ми? Е, между другото е, защото кандидатите се приемат само на групи по четирима и тъй като бездруго сме съквартиранти, е логично да…
И т.н. Бих се навил, по дяволите, казах. Когато татето бил на моите години, отишъл да търси уранови мини в Белгийско Конго. Не ги намерил, но му стискало. И аз имам право да гърмя по диви патици. Ще дойда, казах. След което избих цялата работа от ума си за след изпитите. Чак по-късно Ели ми разясни отчасти правилата на играта. От всеки четирима кандидати най-много двама ще живеят вечно, а двама трябва да умрат. Лека нотка на мелодрама. Погледна ме право в очите.
— Е, сега, след като знаеш истината, можеш и да се откажеш. — И с това ме закова. Опипваше за жълти нишки в синята ми кръв. Изсмях му се.
— Шансът не изглежда никак зле — казах.
4. НЕД
Бързи впечатления, преди това пътуване да ни преобрази завинаги, защото то ще ни преобрази. Сряда вечер, март. Приближаваме към Ню Йорк Сити.
ТИМЪТИ: Розово и златно. Два пръста стегната тлъстина покриват плочки от яки мускули. Едър, масивен, фулбек, ако си направи труда да опита. Вечно засмени сини англикански очи. Може да те скапе с приятелската си усмивка. Превзетостта на американската аристокрация. Висока подстрижка — в тази епоха. За да покаже на света, че е независим. Готов е да се върже на фльонга, за да изглежда ленив и вулгарен. Голяма котка, дремещ лъв. Внимавай, лъвовете са по-хитри, отколкото изглеждат, а щом скочат — по-бързи, отколкото обикновено мислят жертвите им.
ЕЛИ. Черно и бяло. Слаб, крехък. Очи като мъниста. С два сантиметра по-висок от мен, но все пак нисък. Тънки чувствени устни, волева брадичка, черни рошави асирийски къдрици. Кожата му е толкова бяла, толкова бяла — никога не е виждал слънце. Час след като се е обръснал, отново му трябва бръснене. Гъсто обрасли с косми гърди и бедра. Щеше да изглежда мъжествен, ако не беше толкова кльощав. Не му върви с момичетата. Бих могъл да стигна донякъде с него, но не е мой тип — прекалено прилича на мен. Общото впечатление е за уязвимост. Бърз и остър ум, не толкова дълбок, колкото си мисли, но не е глупак. Накратко — средновековен схоластик.