— Познавате ли съседката си, госпожа Гримбол?
— Виждам я само когато ме гледа през прозореца.
— Оплакала се е от присъствието на катафалка на алеята зад къщата ви. Два пъти.
— Знам за единия път. — Не се сещаше за втори. — Лушъс Медик. И аз се оплаках за тайнствено и погрешно вписване на адреса ми, което, надявам се, е поправено.
— Оплакала се е на хора, които могат да ви създадат големи неприятности. Получих обаждане по този повод и се намесих. Казах й, че съм напълно сигурен, че не доставят трупове в дома ви и че навярно е недоразумение.
— Питам се дали щяхте да ми го кажете, ако не бях ви посетила.
— Ако ви имах зъб, защо бих ви защитил в този случай?
— Не знам.
— Мисля, че има достатъчно смърт и трагедии за всички. Но не всички са на това мнение — каза той. — В Южна Каролина няма погребална агенция, която да не ламти за моя бизнес. Включително тази на Лушъс Медик. Изобщо не вярвам, че искрено е смятал дома ви за морга. Дори някъде да е прочел погрешен адрес.
— Защо би искал да ми навреди? Дори не го познавам.
— Това е вашият отговор. Той не ви възприема като източник на приходи, защото, и това е моето предположение, не правите нищо, за да му помогнете — отбеляза Холингс.
— Не се занимавам с маркетинг.
— Ако ми позволите, ще изпратя имейл до всеки съдебен следовател, погребална агенция и служба за отнасяне на мъртъвци, с която можете да работите, и ще се погрижа да имат правилния ви адрес.
— Не е необходимо. И сама мога да го направя. — Колкото по-любезен беше, толкова по-малко му вярваше.
— Честно казано, по-добре е информацията да идва от мен. Изпраща внушението, че вие и аз работим заедно. Не сте ли дошли за това?
— Джани Лупано — уточни тя.
Лицето му остана безизразно.
— Треньорът по тенис на Дрю Мартин.
— Сигурно знаете, че нямам юрисдикция за нейния случай. Никаква информация, освен онова, което излезе в новините — каза Холингс.
— Посещавал е вашата погребална агенция. Поне веднъж.
— Ако е дошъл да задава въпроси за нея, със сигурност щях да знам.
— Идвал е по някаква причина — настоя тя.
— Мога ли да знам откъде сте сигурна в това? Може би сте чули повече чарлстънски клюки от мен?
— Поне е бил на вашия паркинг, нека се изразя така — каза тя.
— Разбирам — кимна той. — Предполагам, че полицията или някой друг е проверил джипиеса на колата му и моят адрес е фигурирал там. Това ме кара да попитам дали той е заподозрян в убийството й.
— Предполагам, че всеки, свързан с нея, е бил разпитван. Или ще бъде. Вие казахте „неговата кола“. Откъде знаете, че той има кола в Чарлстън?
— Защото случайно знам, че има апартамент тук — отвърна той.
— Повечето хора, включително съседите му, не знаят, че държи апартамент тук. Питам се защо вие знаете.
— Имаме книга за посетители — обясни Холингс. — Винаги е на подиума пред параклиса, затова хората, които присъстват на бдение или служба, могат да се подпишат. Може би е присъствал на тукашно погребение. Може да разгледате книгата. Или книгите. Колкото години пожелаете назад.
— Последните две години са достатъчни — каза тя.
Белезници, прикрепени към дървен стол в стаята за разпити.
Маделиза Дули се запита дали след малко няма да се озове в тази стая. Затова, че излъга.
— Най-често наркотици, но разследваме всичко — обясняваше следовател Търкингтън, докато тя и Ашли вървяха след него покрай цяла редица обезпокоителни стаи в южното крило на шерифството на окръг Бофорт. — Кражби, обири, убийства.
Сградата бе по-голяма, отколкото очакваше, защото не й бе минало през ум, че на остров Хилтън Хед стават престъпления. Но според Търкингтън южно от река Броуд имаше достатъчно престъпност, за да осигури денонощна заетост на шейсет полицаи и осем следователи.
— Миналата година — отбеляза той — разследвахме над шестстотин сериозни престъпления.
Маделиза се запита колко от тях са били незаконно влизане и лъжа.
— Нямате представа колко съм шокирана — каза тя нервно. — Мислехме, че тук е съвсем безопасно, дори не заключвахме вратата.
Следователят ги въведе в една заседателна зала и продължи:
— Ще се изненадате колко много хора мислят, че само защото са богати, няма да им се случи нищо.
Маделиза беше поласкана от предположението му, че двамата с Ашли са богати. Не се сещаше за друг, който да има такова мнение за тях, и за момент се зарадва, докато не си спомни причината да бъдат тук. Всеки момент този млад мъж с елегантен костюм и вратовръзка щеше да узнае истината за икономическия статут на господин и госпожа Ашли Дули. Щеше да събере две и две, когато научеше за скромния им адрес в северната част на Чарлстън, за евтината къща, която бяха наели там, толкова навътре в боровата горичка, че океанът изобщо не се виждаше.