— Разбирам. Искали сте разрешение да снимате къщата, но все пак сте я снимали без разрешение.
— И когато не получихме разрешение, изтрих кадрите — увери го Ашли.
— Нима? — Търкингтън го изгледа със съмнение. — Жена ви е избягала от къщата, уплашена, че някой е убит в нея, а вие сте изтрили част от заснетото, защото не сте получили разрешение от човека, който е бил убит?
— Знам, че звучи странно — съгласи се Маделиза. — Но важното е, че нямах лоши намерения.
— Когато Маделиза излезе тичешком и силно разстроена от видяното — каза Ашли, — исках да се обадя на 911, но не носех телефона си. Нейният също не беше у нея.
— А не се ли сетихте да използвате телефона в къщата?
— Не и след като видях какво има вътре! — почти изписка Маделиза. — Имах чувството, че той още е там.
— Той?
— Беше ужасно чувство. Никога не съм била толкова изплашена. Нали не мислите, че след онова, което видях, бих използвала телефона, докато усещам, че нещо ме наблюдава.
Тя потърси носна кърпичка в чантата си.
— Бързо се върнахме в апартамента си, тя беше изпаднала в истерия, трябваше да я успокоявам — обясни Ашли. — Плачеше като дете и пропуснахме часа си по тенис. Тя не спря да плаче почти цялата вечер. Накрая й казах: „Скъпа, нека да поспим, а утре ще го обсъдим отново“. Истината е, че не бях сигурен дали да й вярвам. Жена ми има богато въображение. Чете детективски романи, гледа криминални сериали, нали разбирате. Но понеже не спираше да плаче, започнах да се тревожа, реших, че има нещо вярно. Затова ви се обадих.
— Но не и преди още един час по тенис — посочи Търкингтън. — Още е била разстроена, но тази сутрин сте отишли на тенис, после сте се върнали в апартамента, взели сте душ, преоблекли сте се и сте натоварили колата, за да се върнете в Чарлстън. Накрая сте решили да се обадите в полицията? Съжалявам. Нима очаквате да ви повярвам?
— Ако не беше истина, защо да съкращаваме почивката си с два дни? Планирахме я цяла година — изтъкна Ашли. — Би трябвало да ни върнат парите, щом има спешен случай. Може би вие ще кажете нещо в наша полза в квартирното бюро.
— Ако затова сте дошли в полицията — изгледа го строго Търкингтън, — само си губите времето.
— Не искам да задържате камерата ми. Изтрих малкото кадри, които бях заснел пред къщата. Няма какво да се види. Само Маделиза пред сградата, която говореше на сестра си може би десет секунди.
— И сестра й ли е била с вас?
— Говореше й на камерата. Не знам какво може да видите, защото го изтрих.
Маделиза го бе накарала да изтрие кадрите заради кучето. Беше я заснел как гали кучето.
— Може би ако видя записа — каза Търкингтън на Ашли, — ще забележа дима, който се издига от скарата. Казахте, че това сте видели от плажа, нали? Щом сте заснели къщата, димът нямаше ли да се види?
Този въпрос свари Ашли неподготвен.
— Мисля, че не улових тази част. Не бях насочил камерата в тази посока. Не може ли просто да изгледате материала и да ми я върнете? Повечето са кадри с Маделиза, няколко делфина и неща, които съм снимал вкъщи. Не разбирам защо трябва да задържате камерата ми.
— Трябва да сме сигурни, че сред кадрите няма нищо, което да ни даде информация за случилото се, подробности, които може да не сте забелязали.
— Какви например? — попита уплашено Ашли.
— Например дали казвате истината, че не сте влезли в къщата, след като жена ви е казала какво е видяла вътре. — Следовател Търкингтън ставаше все по-нелюбезен. — За мен е странно, че не сте проверили лично, дали казаното от жена ви е истина.
— Ако е казала истината, никога не бих влязъл там — заяви Ашли. — Ами ако вътре се е криел убиец?
Маделиза си спомни шума от течаща вода, кръвта, дрехите, снимката на убитата тенисистка. Представи си бъркотията в огромната дневна, шишенцата с хапчета и водката. Прожекционният апарат, който беше включен, но на киноекрана не се виждаше нищо. Следователят не й вярваше. Очакваха я само неприятности. Влизане с взлом. Кражба на куче. Лъжа. Той не биваше да узнава за кучето. Щяха да го вземат и да го приспят. Вече обичаше това куче. По дяволите лъжата. Беше готова да лъже през целия път до ада заради това куче.
— Знам, че не е моя работа — Маделиза събра целия си кураж, за да попита, — но знаете ли кой живее в тази къща и дали не се е случило нещо?