— Знаем кой живее там, жена, чието име няма да ви кажа. Случайно тя не е вкъщи, а кучето й и колата й ги няма.
— Колата й я няма? — долната устна на Маделиза затрепери.
— Изглежда е заминала някъде и е взела кучето си, не смятате ли? И знаете ли какво още мисля? Искали сте да разгледате къщата, после сте се уплашили, че може някой да ви е видял. Затова сте съчинили тази безумна история, за да се прикриете. Почти умно.
— Ако си направите труда да огледате къщата отвътре, ще научите истината — гласът на Маделиза трепереше.
— Направихме си труда, госпожо. Изпратих няколко полицаи там да проверят и не са намерили нищо от онова, което уж сте видели. Нито липсващо стъкло от прозореца до вратата за пералното помещение. Нито счупено стъкло. Нито кръв, нито ножове. Газовата скара е била изключена и чиста като нова. Няма следи, че някой скоро е готвил на нея. И прожекционният апарат не беше включен — завърши той.
В кабинета, където Холингс и екипът му се срещаха с опечалените, Скарпета седеше на диван, тапициран в златисто и бяло, и преглеждаше втора книга за посетители.
От всичко, което беше видяла досега, съдеше, че Холингс е внимателен човек с добър вкус. Големите дебели книги за посетители бяха подвързани в черна кожа, с разграфени кремави страници и поради мащабите на бизнеса му, бяха нужни три или четири книги годишно. Досадното преглеждане на първите четири месеца от миналата година не беше довело до доказателства, че Джани Лупано бе присъствал на погребение тук.
Тя взе следващата книга и започна да я преглежда, като прокарваше пръст по всяка страница и разпознаваше известните чарлстънски фамилни имена. Нямаше Джани Лупано от януари до март. Нито следа от него през април и разочарованието на Скарпета растеше. Нищо през май и юни. Пръстът й спря на едър подпис, направен със замах, който лесно се разчиташе. На 12 юли миналата година той явно бе присъствал на погребалната служба на Холи Уебстър. Бяха дошли малко хора — само единайсет души бяха подписали книгата за гости. Скарпета си записа всички имена и стана от дивана. Мина край параклиса, където две жени подреждаха цветя около полиран ковчег с бронзови орнаменти. Изкачи махагоновото стълбище и се върна в кабинета на Хенри Холингс. Той пак беше с гръб към вратата и говореше по телефона.
— Някои предпочитат да сгънат знамето на триъгълник и да го сложат над главата на покойника — казваше с успокояващия си, мелодичен глас. — Разбира се. Можем да го положим върху ковчега. Какво препоръчвам ли? — Той държеше лист хартия. — Явно предпочитате орехов ковчег, облицован със сатен в цвят шампанско. Но също и от качествена стомана… Да, знам. Всеки казва едно и също… Трудно е. Както е трудно да се вземе такова решение. Ако искате искреното ми мнение, бих избрал стоманата.
Той поговори още няколко минути, обърна се и отново видя Скарпета на вратата.
— Някои случаи са особено трудни — сподели той. — Седемдесет и две годишен ветеран, наскоро загубил жена си. Бил много отчаян и налапал пистолета. Направихме каквото можахме, но никакви козметични и възстановителни процедури не можеха да му придадат приемлив за гледане вид. Знам, че разбирате за какво говоря. Невъзможно е да се използва открит ковчег, но семейството не иска и да чуе.
— Коя е Холи Уебстър? — попита Скарпета.
— Ужасна трагедия. — Той не се поколеба. — Един от случаите, които никога не се забравят.
— Помните ли Джани Лупано да е присъствал на погребението й?
— Тогава още не го познавах — каза той несигурно.
— Бил ли е приятел на семейството?
Холингс стана от бюрото и отвори черешов шкаф с чекмеджета. Прегледа папките и извади една.
— Тук пазя подробности за погребението, копия от фактури и други документи, които не мога да ви покажа, за да спазя поверителността. Но мога да ви покажа изрезки от вестниците. — Той й ги подаде. — Пазя такива материали за всяка смърт, с която се занимавам. Както знаете, единственият източник на законна информация е полицията и съдебният следовател, който е разследвал случая. Както и коронерът, който е препратил случая към нас за аутопсия, тъй като окръг Бофорт няма съдебен следовател. Но вие знаете това, тъй като те вече изпращат случаите си на вас. Когато умря Холи, още не се обръщаха към вас. Иначе предполагам, че тази тъжна история щеше да бъде възложена на вас.
Скарпета не усети дори намек от негодувание. Изглежда не го беше грижа.
Той продължи:
— Смъртният случай е в Хилтън Хед, много богато семейство.