Тя отвори папката. Имаше няколко изрезки, най-подробната беше от вестник „Айланд Пакет“ на Хилтън Хед. Според описанието, късно сутринта на 10 юли Холи Уебстър си играела в двора на къщата със своето кученце порода басет. Било й забранено да влиза в басейна с олимпийски размери, освен под наблюдението на възрастен, а през въпросната сутрин тя била сама. Според вестника, родителите били извън града, а в къщата били отседнали приятели. Не се споменаваше къде са били родителите, нито имената на приятелите. По пладне някой отишъл да повика Холи за обяд. Не се виждала никъде. Кучето обикаляло край басейна, но не смеело да влезе във водата. Тялото на момиченцето било открито на дъното, дългата й тъмна коса била заплетена в отводнителния канал. Наблизо имало гумен кокал, който според полицията детето се е опитало да извади и да даде на кучето.
Още една изрезка, съвсем кратка. По-малко от два месеца по-късно майката, Лидия Уебстър, гостувала в предаването на доктор Селф.
— Помня, че чух за този случай — каза Скарпета. — Мисля, че бях в Масачузетс, когато е станало.
— Лоша, но не и голяма новина. Полицията се постара да потули случая. Причината е, че курортните селища не обичат да раздухват тъй наречените отрицателни събития. — Холингс посегна към телефона. — Не мисля, че лекарят, извършил аутопсията, ще ви каже нещо. Но да видим. — Той помълча, а после: — Хенри Холингс се обажда. Добре, добре. Затънал си до гуша в работа. Знам, знам… Наистина трябва да ти намерят помощник… Не, не съм излизал с лодката наскоро… Да, дължа ти един риболов. А ти ми дължиш за лекцията, която изнесох пред онези любители, които смятат, че разследването на смърт е забавление… Случаят „Холи Уебстър“. Доктор Скарпета е при мен. Имаш ли нещо против да поговориш с нея?
Холингс й подаде слушалката. Тя обясни на асистента на главния съдебен лекар от университета на Южна Каролина, че е призована като консултант по случай, който може да има връзка с удавянето на Холи Уебстър.
— Какъв случай? — попита асистентът.
— Съжалявам, но не мога да го обсъждам — отвърна тя. — Става дума за разследване на убийство.
— Радвам се, че разбирате каква е процедурата. Не мога да обсъждам случая „Уебстър“.
Искаше да каже, че няма да го направи.
— Не се опитвам да създавам затруднения — каза му Скарпета. — Ще ви съобщя каквото мога. Посетих господин Холингс, защото изглежда, че треньорът по тенис на Дрю Мартин, Джани Лупано, е присъствал на погребението на Холи Уебстър. Опитвам се да разбера защо, и не мога да кажа нищо повече.
— Не го познавам. Не съм го чувал.
— Това беше единият ми въпрос. Дали знаете каква е връзката му със семейство Уебстър.
— Нямам представа.
— Какво можете да ми кажете за смъртта на Холи?
— Удавяне. Злополука, нищо не говореше за друго.
— Което значи, че няма съмнения за заболяване. Диагнозата е базирана на обстоятелствата — каза Скарпета. — Най-вече на начина, по който е намерена.
— Точно така.
— Бихте ли ми казали името на разследващия полицай?
— Няма проблем. Почакайте. — Щракане на компютърни клавиши. — Да видим. Да, така си и мислех. Търкингтън от шерифството към окръг Бофорт. Ако имате още въпроси, обадете се на него.
Скарпета отново му благодари, затвори телефона и се обърна към Холингс:
— Знаете ли, че майката, Лидия Уебстър, е гостувала в предаването на доктор Селф по-малко от два месеца след смъртта на детето си?
— Не съм гледал предаването, изобщо не го гледам. Тази жена заслужава разстрел — отвърна той.
— Знаете ли как госпожа Уебстър се е озовала в предаването?
— Предполагам, че д-р Селф има цял изследователски екип, който търси материали в новините. Така й осигуряват гостите. По мое мнение е било съсипващо психически госпожа Уебстър да се разкрива така пред целия свят, докато още сама не се е справила със станалото. Доколкото знам, същата е била ситуацията с Дрю Мартин.
— Говорите за появата й в предаването на доктор Селф миналата есен?
— Чувам много неща от ставащото тук, независимо дали искам или не. Когато идва в града, тя винаги отсяда в хотел „Чарлстън Плейс“. Последния път, преди по-малко от три седмици, рядко се задържала в стаята си, изобщо не е спала там. Камериерките влизали и намирали леглото й оправено, никаква следа, че е била там, освен багажа й или поне част от него.
— А откъде знаете всичко това? — попита Скарпета.
— Моя добра приятелка е началник на охраната. Когато роднини и приятели на покойници идват в града, препоръчвам им „Чарлстън Плейс“. Стига да могат да си го позволят.