— Вие сигурно сте Беки — предположи Скарпета и представи себе си и Люси.
Беки посочи подпряния на стената прозорец и каза:
— Долното дясно парче стъкло. Томи сигурно ви е обяснил. — Имаше предвид Търкингтън и го посочи. — Използвана е резачка за стъкло, после парчето е залепено наново. Защо забелязах ли? — Явно се гордееше със себе си. — По лепилото е полепнал пясък. Виждате ли?
Двете погледнаха. Виждаше се.
— Изглежда, че когато госпожа Дули е влязла да търси собственика — заобяснява Беки, — стъклото е било извадено от прозореца и оставено на земята. Казаното от нея ми се струва вярно. Избягала е оттук в паника, а после убиецът е почистил след себе си.
Люси прикрепи два контейнера под налягане към пистолета за шприцоване.
— Зловещо е, като си помислиш — продължи Беки. — Горката жена, сигурно е била тук едновременно с него. Каза, че имала чувството как някой я наблюдава. Това ли е лепящият спрей? Чувала съм за него. Задържа счупеното стъкло на място. От какво е направен?
— Най-вече полиуретан и сгъстен газ — обясни Скарпета. — Направихте ли снимки? Проверихте ли за отпечатъци и ДНК?
Люси въпреки това снима прозореца с и без увеличение.
— Снимки, проби. Няма отпечатъци. Ще проверим за ДНК, но ще се изненадам, ако открием нещо, толкова е чисто — поклати глава Беки. — Явно е почистил прозореца, целия прозорец. Не знам как се е счупил. Сякаш голяма птица се е блъснала в него. Например пеликан или мишелов.
Скарпета започна да си води бележки, описваше частите от счупеното стъкло и ги измерваше.
Люси залепи краищата на рамката на прозореца и попита:
— Как мислиш, от коя страна?
— Мисля, че е счупено отвътре — отвърна Скарпета. — Може ли да го обърнем? Трябва да напръскаме и другата страна.
Двете с Люси внимателно вдигнаха прозореца и го обърнаха така, че да гледа в другата посока. Облегнаха го на стената, направиха още снимки и продължиха да водят бележки, докато Беки стоеше настрана и наблюдаваше.
Скарпета се обърна към нея.
— Имаме нужда от помощ. Бихте ли застанали тук?
Беки се приближи до нея.
— Покажете ми на стената къде щеше да е счупеното стъкло, ако прозорецът беше на място. След малко ще видя откъде сте го свалили, но засега нека да имам представа.
Беки докосна стената.
— Разбира се, аз съм ниска — отбеляза тя.
— На нивото на главата ми — каза Скарпета, като изучаваше счупеното стъкло. — Подобно счупване се наблюдава при автомобилни катастрофи. Когато човек е без колан и главата му удари предното стъкло. Тази част не е избита. — Тя посочи дупката в стъклото. — Просто е поела основната сила на удара и бас държа, че има парчета стъкло на пода. В пералното помещение. Може би и на перваза на прозореца.
— Аз ги прибрах. Мислите, че някой си е ударил главата в стъклото? — попита Беки. — Нямаше ли да има кръв?
— Не е задължително.
Люси залепи кафява амбалажна хартия от едната страна на прозореца. Отвори входната врата и помоли Скарпета и Беки да излязат, докато пръска.
— Веднъж срещнах Лидия Уебстър — продължи Беки, когато излязоха на верандата, — когато дъщеря й се удави и трябваше да дойда и да направя снимки. Не можете да си представите колко бях покрусена, тъй като и аз имам дъщеричка. Още виждам Холи в пурпурния й бански, как се носи във водата с главата надолу и коса, заплетена в канала. Впрочем намерихме шофьорската книжка на Лидия, пуснахме я за издирване, но не се надявайте много. Висока е горе-долу колкото вас. Значи е възможно тя да се е блъснала в стъклото и да го е счупила. Не знам дали Тони ви е казал, но портфейлът й беше в кухнята. Изглежда недокосван. Не смятам, че мотивът на извършителя е бил грабеж.
Дори навън Скарпета усещаше миризмата на полиуретан. Тя погледна големите дъбове, окичени с испански мъх, и синята водна кула, която надничаше над боровете. Двама души на велосипеди бавно минаха по улицата и се загледаха в къщата.
— Може да влезете. — Люси стоеше на вратата и сваляше очилата и маската.
Счупеното стъкло бе покрито с дебел слой жълтеникава пяна.