— Какво ще правите с него? — попита Беки, загледана в Люси.
— Искам да го опаковаме и да го вземем с нас — отвърна Скарпета.
— Какво ще му изследвате?
— Лепилото. Всичко микроскопично, полепнало по него. Химичният му състав. Понякога човек не знае какво търси, докато не го намери.
— Дано да се побере под микроскопа — пошегува се Беки.
— Искам и счупените стъкла, които сте събрали — добави Скарпета.
— Пробите за ДНК?
— Всичко, което искате да изследваме в лабораторията. Може ли да огледаме пералното помещение? — попита Скарпета.
То беше точно до кухнята, вдясно от вратата. Празното място на сваления прозорец бе облепено с кафява хартия. Скарпета внимателно се приближи към мястото, откъдето според тях бе влязъл убиецът. Всъщност направи обичайното — застана отвън и внимателно огледа всеки сантиметър. Попита дали пералното помещение е снимано. Беки потвърди и добави, че е проверено за отпечатъци от стъпки, от обувки и от пръсти. Край едната стена бяха наредени четири скъпи перални машини със сушилни, а до отсрещната имаше празен кучешки панер. Имаше шкафове за дрехи и голяма маса. В ъгъла стоеше ракитов кош за пране, пълен с мръсни дрехи.
— Тази врата беше ли заключена, когато дойдохте? — попита Скарпета за вратата от тиково дърво, която водеше навън.
— Не, и госпожа Дули каза, че е била отключена, затова е успяла да влезе. Мисля, че той е свалил стъклото от прозореца и е пъхнал ръка вътре. Вижте — Беки се приближи до покритото с хартия място на прозореца, — ако махнете стъклото тук, лесно е да стигнете до вътрешното резе. Затова съветваме хората да не слагат брави без ключ близо до прозорци. Разбира се, ако алармата е била включена…
— Знаем ли, че не е била?
— Не е била, когато е влязла госпожа Дули.
— Но не знаем дали е била включена, когато той е влязъл.
— Мислих за това. Ако е била включена, резачката за стъкло… — започна Беки, но спря и се замисли. — Не мисля, че рязането на стъклото щеше да я задейства. Макар да е чувствителна към шум.
— Което предполага, че алармата не е била включена, когато е счупено другото парче стъкло. А това сочи, че тогава той вече е бил в къщата. Освен ако стъклото не е било счупено по-рано. В което се съмнявам.
— Аз също — съгласи се Беки. — Трябвало е да го смени, за да не влизат дъжд и насекоми. Или поне да събере счупените стъкла, особено щом е държала кучето тук. Питам се дали не се е борила с него. Дали не се е опитала да стигне до вратата и да избяга. Преди няколко нощи сама задейства алармата. Не знам дали знаете. Случваше се доста често. Напиваше се, забравяше, че алармата е включена, и отваряше плъзгащата се врата, което задействаше алармата. После не си спомняше паролата, когато службите й се обаждаха. Затова изпращаха от нашите.
— Няма ли данни алармата да е задействана оттогава? — попита Скарпета. — Проверихте ли в компанията на охранителите? Кога за последно е задействана например? Кога за последно е включвана и изключвана?
— Фалшивият сигнал, за който споменах, е последният път, когато е задействана.
— Когато полицаите са се отзовали, помнят ли да са видели кадилака й? — попита Скарпета.
Беки отрече. Полицаите не помнеха дали колата е била там. Но можеше да е била в гаража. После добави:
— Изглежда е настроила алармата, когато се е мръкнало в понеделник, а после я е изключила по-късно, около девет часа, после отново е била настроена. После изключена отново в четири и четиринайсет на другата сутрин. Тоест вчера.
— И след това не е настройвана? — поиска уточнение Скарпета.
— Не. Това е само мое мнение, но когато хората пият и се дрогират, не спазват нормален режим. Спят през деня. Стават в странни часове. Може да е изключила алармата, за да изведе кучето или за да пуши. А той я е наблюдавал, може би от дълго време. Дебнел я е. Възможно е вече да е бил отрязал стъклото и да се е спотайвал в мрака. Отстрани на къщата растат бамбук и храсти. Съседите ги няма. Дори при включени прожектори е можел да се скрие там, без да бъде видян. Странно е за кучето. Къде е то?
— Изпратих човек да провери — каза Скарпета.
— Може би то може да говори и да разреши случая — пошегува се Беки.
— Трябва да го намерим. Не се знае какво може да разреши случая.
— Ако е избягало, някой щеше да го намери — изтъкна Беки. — Басети не се срещат всеки ден, а тукашните хора биха забелязали куче без стопанин. Пък и ако госпожа Дули казва истината, онзи сигурно е останал при госпожа Уебстър известно време, може да я е държал жива часове наред. Алармата е изключена в четири и четиринайсет вчера, а госпожа Дули е намерила кръвта и всичко останало по пладне — около осем часа по-късно, и той вероятно още е бил в къщата.