Скарпета разгледа мръсните дрехи в коша за пране. Най-отгоре имаше небрежно сгъната тениска. Вдигна я с ръката с ръкавицата и я остави да се разтвори. Беше влажна и по нея имаше следи от мръсотия. После погледна в умивалника. По неръждаемата стомана имаше засъхнали пръски и малко количество вода се бе събрало около канала.
— Чудя се дали не е чистил прозореца с тениската — каза Скарпета. — Още е влажна и е мръсна, сякаш някой я е използвал за парцал. Ще я прибера в плик и ще я отнеса в лабораторията.
— Какво ще търсите по нея? — отново попита Беки.
— Ако я е пипал, може да получим негово ДНК. Може да е остатъчна улика. Време е да решим в коя лаборатория.
— В правораздавателния отдел на Южна Каролина работят качествено, но са много бавни. Дали може да ни помогнете с вашите лаборатории?
— Затова ги имаме. — Скарпета погледна панела за алармата до вратата, която водеше към коридора. — Може би е изключил алармата, когато е влязъл. Не бива да елиминираме и тази възможност. Течнокристален дисплей, задействан с докосване, вместо с бутони. Добра повърхност за отпечатъци. Може би ДНК.
— Това би означавало, че я е познавал, щом е изключил алармата. Логично е, като се има предвид колко дълго е стоял в къщата.
— Означава, че е познавал къщата, не непременно алармената система — възрази Скарпета. — Какъв е кодът?
— Едно, две, три, четири. Наричаме го „заповядай вкъщи“. Навярно е фабрично настроен, а тя не си е дала труд да го смени. Нека да проверя за лабораториите, преди да започнем да изпращаме всичко на вас. Трябва да говоря с Томи.
Той беше във фоайето с Люси. Беки го попита коя лаборатория ще изберат и той отвърна, че е невероятно колко неща са станали частни напоследък. Някои отдели дори наемали частни полицаи.
— И ние го правим — вметна Люси, като подаде на Скарпета чифт предпазни очила с жълт цвят. — Правехме го и във Флорида.
Беки се заинтересува от куфарчето, което лежеше отворено на пода. Тя разгледа петте специални фенера за светлина с висока интензивност, никеловите деветволтови батерии, предпазните очила и зарядното устройство.
— Молех шерифа да ни осигури поне един такъв фенер. Всеки от тях е за различна част от спектъра, нали?
— Виолетов, син, синьо-зелен и зелен спектър — обясни Люси. — А този е много удобен, с широкоспектърна бяла светлина. И има сменяеми филтри в синьо, зелено и червено, както и за контрастно усилване.
— Добре ли работи?
— Телесни секрети, отпечатъци, остатъци от наркотици, влакна или остатъчни улики. Да. Добре работи.
Тя избра виолетова светлина с обхват между 400 и 430 нанометра и заедно с Беки и Скарпета влязоха в дневната. Всички щори бяха вдигнати, отвън се виждаше басейнът с черно дъно, където се бе удавила Холи Уебстър, а отвъд него дюните, крайморските треви, плажът. Океанът беше спокоен и слънчевата светлина проблясваше по водата като малки сребърни рибки.
— Тук има също много отпечатъци от стъпки — посочи Беки, докато се оглеждаха. — От боси крака, от обувки, всички са малки, сигурно са нейните. Странно е, защото няма улики да е бърсал подовете, преди да си тръгне — както явно е направил с прозореца. Затова очаквах да има следи от обувки. Този лъскав камък какъв е? Никога не съм виждала такива сини плочки. Прилича на океан.
— Навярно точно това е целта — каза Скарпета. — Натриево-алуминиев силикат, син мрамор, може би лазурит.
— Стига бе. Някога имах пръстен от лазурит. Не мога да повярвам, че някой има цял под, облицован с него. Много добре скрива мръсотията — отбеляза тя. — Но подът със сигурност не е чистен скоро. Има прах и боклуци, в цялата къща е така. Ако светнете с фенерче под определен ъгъл, ще разберете за какво говоря. Само не разбирам защо не личи да е оставил нито един отпечатък от стъпка, дори в пералното помещение, откъдето е влязъл.
— Ще огледам наоколо — каза Люси. — А на горния етаж?
— Не мисля, че е използвала горния етаж. Съмнявам се и той да се е качвал там. Нищо не е пипано. Стаи за гости, картинна галерия и стая за игри. Не съм виждала друга такава къща. Сигурно е хубаво да живееш тук.
— Не и за нея — възрази Скарпета, като оглеждаше дългите черни косми по целия под, празните чаши, бутилката водка на масата пред дивана. — Не мисля, че е била щастлива дори и за миг в тази къща.