— Защото е по-безопасно да мислиш, че е било шоколад. Какво стана после? — Отговор нямаше. — Ако ти си го разляла, чия е била вината?
— Аз го разлях. Вината беше моя — отвърна Карън, готова да се разплаче.
— Може би затова оттогава злоупотребяваш с алкохол и хапчета. Защото смяташ, че случилото се е по твоя вина.
— Не е оттогава. Започнах да пия и да пуша трева на четиринайсет години. О, не знам! Не искам пак да изпадам в транс, доктор Селф! Не мога да понеса спомените! Ако не е било реално, сега вече го смятам за такова!
— Точно това е писал Питрис в своите „Клинични уроци за истерията и хипнотизма“ през 1891-ва — каза доктор Селф, докато горите и ливадата красиво се осветяваха от зората — гледка, която скоро щеше да стане нейна.
Тя обясни делириума и истерията, като от време на време поглеждаше кристалната нощна лампа над леглото на Карън.
— Не мога да остана в тази стая! — извика Карън. — Може ли да се разменя с вас — помоли тя.
Лушъс Медик подръпна ластика на дясната си китка, докато паркираше лъскавата черна катафалка на алеята зад къщата на доктор Скарпета.
Бе предназначена за коне, а не за големи превозни средства, що за глупост беше това? Сърцето му още биеше силно. Беше направо кълбо от нерви. Имаше късмет, че не одраска колата в дърветата или във високата тухлена стена, която разделяше алеята и старите къщи край нея от обществения парк. Защо го подлагаха на такова изпитание? Чисто новата му катафалка вече имаше нужда от центроване, теглеше на една страна, докато се друсаше по паважа и вдигаше след себе си прах и мъртви листа. Той слезе, като остави мотора да работи, и забеляза една старица да го наблюдава от прозореца на съседната къща. Лушъс й се усмихна, не можеше да не си помисли, че не след дълго този дърт прилеп щеше да се нуждае от услугите му.
Натисна бутона на домофона до огромната желязна порта и обяви:
— Медик.
След дълга пауза, която го накара пак да съобщи името си, прозвуча силен женски глас:
— Кой е?
— Погребално бюро „Медик“. Имам доставка.
— Докарали сте тялото тук?
— Да, госпожо.
— Не излизайте от колата. Идвам веднага.
Южняшкият чар на генерал Патън, помисли си Лушъс леко унизен и притеснен, докато пак се качваше в колата. Вдигна прозореца и се замисли за историите, които беше чувал. Някога доктор Скарпета беше известна колкото Куинси1, но се бе случило нещо, когато беше главен съдебен лекар… Не си спомняше къде точно. Бяха я уволнили или не бе издържала на напрежението. Провал. Скандал. И може би не само това. После онзи широко коментиран случай във Флорида преди няколко години, някаква гола жена, увесена на покривна греда, измъчвана толкова дълго, че не издържала и се обесила на собственото си въже.
Беше пациентка на онази психиатърка, която имаше свое предаване по телевизията. Лушъс се помъчи да си спомни. Май повече от един човек беше измъчван и убит. Беше съвсем сигурен, че доктор Скарпета беше ключовият свидетел по делото, който убеди заседателите да обвинят доктор Селф в нещо. А в няколко статии, които беше чел оттогава, психиатърката наричаше доктор Скарпета „некомпетентна и предубедена“, „прикрита лесбийка“ и „бивше величие“. Сигурно беше вярно. Повечето жени с власт приличат на мъже или поне биха искали да са мъже, а в началото на кариерата й не е имало много жени с нейната професия. Сега сигурно са хиляди. Заради търсенето и предлагането в патоанатомията вече нямаше нищо специално, не, жените превземаха всичко. Млади жени, които черпеха идеи от телевизията и правеха същото, което и доктор Скарпета. Това, както и всичко останало, което се говореше за нея, със сигурност обясняваше защо се бе заселила в града и работеше в бивша станция за дилижанси — или да бъдем честни, бивша конюшня — която нямаше нищо общо със сградата, в която се помещаваше бюрото на Лушъс, ни най-малко.
Той живееше над погребалната агенция, принадлежала на семейство Медик от окръг Бофорт повече от сто години. Триетажната господарска къща на бивша плантация още бе заобиколена от някогашните колиби за роби и изобщо не приличаше на малката станция за дилижанси на тази тясна уличка. Шокиращо, направо шокиращо. Едно беше да балсамираш тела и да ги подготвяш за погребение в професионално оборудвана стая в голяма къща, а съвсем друго да правиш аутопсии в станция за дилижанси, особено ако се занимаваш със скитници. Имаше трупове, които той ужасно трудно можеше да приведе в представителен вид пред семействата, колкото и ароматна пудра да им слагаше, за да не увонят църквата.