„Аз съм доктор Мерилин Селф. Добре дошли в «Селф за себе си». Имате ли нужда от помощ?“ В началото на всяко предаване под бурните аплодисменти на публиката в студиото, докато милиони я гледаха по цял свят.
— Няма да ме караш да я разказвам, нали? Семейството никога няма да ми прости. Затова не мога да спра да пия. Ще ти кажа всичко, ако не ме караш да го споделям по телевизията или на твоя уебсайт — продължаваше да дрънка глупости Карън.
„Благодаря, благодаря.“ Понякога доктор Селф не можеше да спре ръкоплясканията на публиката. „Аз също обожавам всички ви.“
— Моят бостънски териер Бандит. Една вечер късно я пуснах навън и забравих да я прибера, защото бях много пияна. Беше през зимата.
Аплодисменти, които звучаха като проливен дъжд, като хиляди ръце, които пляскат.
— На другата сутрин я намерих мъртва до задната врата, а дървото беше цялото на ивици от нейното драскане. Горкичката Бандит с късата си козинка. Сигурно е треперела, скимтяла е и е лаела. Сигурна съм. Драскала е с нокти да се прибере, защото навън беше ужасно студено. — Карън ридаеше. — Затова убивам мозъка си, за да не се налага да мисля. Казаха, че имам бели зони и разширяване на… да, и атрофията. Браво, Карън, казвам си аз. Убиваш мозъка си. Сега разбираш, нали? Ясно е като бял ден. Виждаш, че не съм нормална. — Тя докосна слепоочието си. — Беше там горе, в светлата кутия в кабинета на невролога, голям като света, моят ненормален мозък. Никога няма да бъда нормална. Почти на шейсет години съм и каквото било, било.
— Хората са непримирими по отношение на кучетата — каза доктор Селф, потънала в мислите си.
— Знам, че аз съм такава. Какво да направя, за да го преодолея? Моля те, кажи ми.
— Хората с душевни заболявания имат особености във формата на черепа. Лунатиците имат много тесни или деформирани глави — обясни доктор Селф. — Маниаците имат меки мозъци. Такива научни прозрения са събрани от едно проучване, направено в Париж през 1824 г., което заключава, че от сто изследвани идиоти и слабоумни, само четиринайсет имали нормални глави.
— Казваш, че аз съм слабоумна?
— Много ли е различно от това, което ти казват лекарите? Че главата ти е различна, което означава, че ти си различна?
— Аз съм слабоумна? Убих кучето си.
— Тези суеверия и манипулации се разпространяват от векове. Измерват черепите на хората, затворени в лудници, и разрязват мозъците на идиоти и слабоумни.
— Слабоумна ли съм?
— Днес те пъхат в някаква вълшебна тръба, в някакъв магнит и ти казват, че мозъкът ти е деформиран, и те принуждават да слушаш майка си. — Доктор Селф млъкна, когато една висока фигура се приближи бързо към тях в мрака.
— Карън, ако обичаш, трябва да поговоря с доктор Селф — прекъсна ги Бентън Уесли.
— Слабоумна ли съм? — попита Карън и стана от стълбите.
— Не си слабоумна — отвърна меко Бентън.
Карън се сбогува с него.
— Винаги сте били добър с мен — каза му тя. — Утре заминавам и няма да се върна.
Доктор Селф покани Бентън да седне до нея на стълбите, но той отказа. Тя усещаше гнева му и това беше поредният триумф за нея.
— Чувствам се много по-добре — уведоми го тя.
Беше преобразен от сенките, пропъдени от светещите лампи.
Никога не го беше виждала на тъмно и откритието я очарова.
— Питам се какво би казал доктор Марони сега. Какво ли би казала Кей? — заговори тя. — Напомня ми за пролетната ваканция на плажа. Младо момиче забелязва прекрасен млад мъж и после? Той също я забелязва. Двамата седят на пясъка, газят във водата, пръскат се един друг и правят всичко, което желаят, до изгрева на слънцето. Не ги интересува, че са мокри и лепкави от солта и от любовта си. Къде отиде магията, Бентън? Остаряването настъпва, когато нищо не ти е достатъчно и знаеш, че никога вече няма да почувстваш магията. Знам какво е смъртта, ти също. Седни до мен, Бентън. Радвам се, че искаш да поговорим, преди да замина.
— Разговарях с майка ви — каза Бентън. — Отново.
— Сигурно я харесваш.
— Тя ми съобщи нещо много интересно, което ме кара да взема назад думите, които ви казах по-рано, доктор Селф.
— Извинението се приема. А от теб то е неочаквано удоволствие.
— Бяхте права за доктор Марони — продължи Бентън. — За това, че сте правили секс с него.
— Не съм казала, че сме правили секс. — Доктор Селф изстина вътрешно. — Кога да се случи? В проклетата ми стая с проклетия изглед? Бях упоена. Не може да съм правила секс с никого, освен ако не е било против волята ми. Той ме упои.