— Защо подхвана тази тема? Няма нищо общо с мен.
— Какво щеше да стане, ако беше повикала полиция и Марино бе обвинен в сексуално нападение? Поне. Щеше да попаднеш в съда и бог знае какво представление щеше да последва. Хората слушат подробностите, представят си всичко, сякаш в известен смисъл си разголена публично, възприета като сексуален обект, унизена. Великата доктор Кей Скарпета, гола и малтретирана пред целия свят.
— Не се стигна дотам.
— Така ли? Разкопчай си ризата. Какво криеш? Виждам ожулвания по шията ти. — Люси посегна към ризата на Скарпета, опита да разкопчае най-горното копче.
Скарпета отблъсна ръцете й.
— Не си медицинска сестра и чух достатъчно. Не ме карай да ти се разсърдя.
Гневът на Люси започваше да избива на повърхността. Тя го усещаше в сърцето си, в ръцете си.
— Ще взема мерки — закани се тя.
— Не искам да се месиш. Явно вече си влизала в дома му и си го претърсила. Знам как вземаш мерки, а аз умея да се грижа за себе си. Най-малко имам нужда от сблъсък между двама ви.
— Какво направи? Какво точно ти причини този тъп, пиян негодник?
Скарпета мълчеше.
— Води долнопробната си приятелка на обиколка из моргата. С Бентън гледахме всяка секунда, виждаше се съвсем ясно, че той получи ерекция в моргата. Нищо чудно. Той е ходеща ерекция заради онзи хормонален гел, с който се маже, за да впечатли долната кучка, която е на половината на неговите години. А после напада и теб.
— Престани.
— Няма да спра. Какво направи? Разкъса дрехите ти? Къде са? Те са улики. Къде са дрехите ти?
— Престани, Люси.
— Къде са? Искам ги. Искам дрехите, с които си била облечена. Какво направи с тях?
— Влошаваш нещата.
— Изхвърлила си ги, нали?
— Остави.
— Опит за изнасилване. Углавно престъпление. И няма да кажеш на Бентън, иначе вече щеше да си го сторила. Нямаше да кажеш и на мен. Наложи се да науча от Роуз. Тя само сподели подозренията си. Какво ти става? Мислех те за силна жена. Мислех, че имаш воля. Цял живот съм го мислела. Ето го. Недостатъкът. Някой, който му позволява да направи това и не го издава. Защо му позволи?
— За това става дума.
— Защо?
— За това става дума — повтори Скарпета. — Да поговорим за твоя недостатък.
— Не говорим за мен.
— Можех да повикам полиция. Можех да взема пистолета му и да го убия и щеше да бъде оправдано. Можех да направя много неща — подчерта Скарпета.
— Защо не направи нищо?
— Избрах по-малкото зло. Така всичко ще се оправи. А при всеки друг вариант нещата само щяха да се влошат — обясни Скарпета. — Знаеш защо постъпваш така.
— Не е важно какво правя аз, а какво си направила ти.
— Заради майка ти — моята жалка сестра. Водеше върволица от мъже в къщата. Не беше просто зависима от мъжете, беше пристрастена към тях — каза Скарпета. — Помниш ли какво ме попита веднъж? Попита ме защо мъжете винаги са по-важни от теб.
Люси стисна юмруци.
— Смяташе, че всеки мъж в живота на майка ти е по-важен от теб. И беше права. Помниш ли моето обяснение? Защото Дороти е празен съд. Не беше виновна ти, а тя. Винаги си се чувствала насилена заради ставащото в дома ти… — Гласът й заглъхна и една сянка направи очите й още по-тъмносини. — Стана ли нещо? Нещо друго? Някой от приятелите й държал ли се е неприлично с теб?
— Може да съм искала внимание.
— Какво стана?
— Забрави.
— Какво стана, Люси? — повтори Скарпета.
— Забрави. Сега не става дума за мен. И бях дете. Ти не си дете.
— Все едно, че бях. Не можех да се преборя с него.
Двете помълчаха известно време. Напрежението помежду им изведнъж изчезна. Люси не искаше да се кара повече с нея и изпитваше гняв към Марино колкото към всеки друг, който бе предизвиквал гнева й, защото за миг я беше накарал да се държи грубо с леля си, която единствено беше страдала. Беше нанесъл рана, която никога не можеше да се излекува, а Люси току-що я беше обострила.
— Не е честно — каза Люси. — Иска ми се да бях тук.
— Не можеш винаги да поправиш нещата — изтъкна Скарпета. — С теб си приличаме повече, отколкото се различаваме.