— Тъкмо обратното — меко възрази той. — Освобождавате ме от тях.
За моя изненада Фернандо пусна багажа и коленичи пред мен.
— Стани. Моля те. — Опитах се да го вдигна.
— Последния път, когато коленичих пред жена, бях изгубил един от корабите на Изабела Кастилска. Двама от стражите й ме принудиха да коленича с извадени мечове, за да изпрося прошката й — със сардонична усмивка рече Фернандо. — Тъй като този път го правя доброволно, ще стана едва след като приключа.
Появи се Март и остана слисана, когато го видя в подобна подчинена поза.
— Нямам нито близки, нито роднини. Създателят ми си отиде. Партньорът ми си отиде. Нямам деца. — Фернандо захапа китката си и стисна юмрук. Кръвта потече от раната по ръката му и закапа по черните и бели мраморни плочки. — Посвещавам кръвта и тялото си в служба и за честта на твоята фамилия.
— Дявол да ме вземе! — изпъшка Ленард. — Отец X не прави така. — Бях виждала как Андрю Хабърд приема създание в паството си и макар да не бяха еднакви, двете церемонии си приличаха по тон и смисъл.
Отново всички в къщата зачакаха реакцията ми. Вероятно имаше някакви правила и прецеденти, които да следвам, но точно в този момент нито ги знаех, нито ми пукаше за тях. Взех окървавената ръка на Фернандо в своята.
— Благодаря, че се доверяваш на Матю — казах просто аз.
— Винаги съм му вярвал — заяви Фернандо и ме погледна с острия си поглед. — Сега е време Матю да повярва в себе си.
25.
— Намерих го. — Фийби постави разпечатан имейл на покритото с кожа писалище от времето на крал Джордж. Фактът, че не беше почукала любезно на вратата на всекидневната, ми подсказа, че се е случило нещо вълнуващо.
— Вече? — изумено я погледнах.
— Казах на бившата си шефка, че търся нещо за фамилията Дьо Клермон — изображение на дърво, нарисувано от Атанасий Кирхер. — Фийби се огледа из стаята. Вещото й око беше привлечено от черно и златно ковчеже с китайски мотиви на една поставка, бамбуковата резба на един стол, разноцветните копринени възглавнички по шезлонга до прозореца. После погледна стените и измърмори името Жан Пилемен и думички като „невъзможно", „безценно“ и „музей".
— Но илюстрациите в Книгата на живота не са дело на Кирхер. — Намръщих се и взех разпечатката. — И това не е рисунка. А страница, откъсната от ръкопис.
— Приписването и произходът са особено важни за добрата продажба — обясни Фийби. — Изкушението да се свърже рисунката с Кирхер е неустоимо. А ако краищата на пергамента са почистени и текстът е невидим, това ще вдигне още повече цената като самостоятелна рисунка или картина.
Прегледах съобщението. Започваше с хаплива забележка за напускането и бъдещото семейно положение на Фийби, но вниманието ми се привлече от следващите редове:
Не намирам записи за продажба или покупка на „алегория на Дървото на живота, за която се предполага, че навремето била изложена в музея на Атанасий Кирхер, SJ,* в Рим“. Възможно ли е това да е изображението, което търсят Дьо Клермон?
* Societas jesu (лат.) — Общество на Иисус, орден на йезуитите. — Б. пр.
— Кой го е купил? — прошепнах, почти не смеех да си поема дъх.
— Силвия отказа да ми каже — рече Фийби и посочи последните редове на имейла. — Продажбата била скорошна и подробностите са поверителни. Разкри ми обаче цената — хиляда шестстотин и петдесет паунда.
— Само толкова? — възкликнах. Всяка от книгите, които бе купила Фийби за мен, струваше далеч повече.
— Вероятната връзка с Кирхер не била достатъчно сигурна, за да накара потенциалните купувачи да платят повече — обясни тя.
— Наистина ли няма начин да открием самоличността на купувача? — Вече започвах да си мисля, че ще ми се наложи да използвам магия, за да науча повече.
— „Сотбис“ не могат да си позволят да издават тайните на клиентите си — поклати глава Фийби. — Представи си как би реагирала Изабо, ако някой наруши личното й пространство.
— Викаше ли ме, Фийби? — Свекърва ми се появи на сводестия вход, преди семето на плана ми да успее да пусне първите си филизи.
— Фийби е открила, че една скорошна продажба в „Сотбис“ описва рисунка, която много прилича на онази, която търся — обясних на Изабо. — Но отказват да ни кажат кой е купувачът.
— Знам къде се държат записите на продажбите — каза Фийби. — Мога да погледна, когато отивам да си предам ключовете.
— Не, недей. Твърде рисковано е. Ако ми кажеш къде точно се намират, може да успея да измисля начин да се доберем до тях. — Някаква комбинация от моята магия и бандата крадци и изгубени момчета на Хабърд би могла да свърши работа. Но свекърва ми имаше свои идеи.