Докато жената приближаваше, изпитах чувство за deja vu. Тя ми напомняше за една от вещиците, които познавах през 1591 година — земна вещица на име Марджъри Купър, която ми бе помогнала да изтъка първото си заклинание.
— Аз съм Линда Кросби. — Тя се усмихна и приликата с Марджъри стана още по-явна. — Добре дошла у дома, Даяна Бишъп. Очаквахме те.
Зяпнах я като тресната.
— Аз съм лелята на Даяна — нагази в тишината Сара. — Сара Бишъп.
— Много ми е приятно — топло рече Линда, докато стискаше ръката й. Двете вещици се загледаха в краката ми. По време на краткото представяне сините и кехлибарени връзки на времето се бяха донякъде разхлабили и картините избледняваха една след друга, погълнати от тъканта на Блекфрайърс. Предната врата на мосю Вален обаче все още се виждаше съвсем ясно.
— Бих ти дала още няколко минути. В края на краищата, ти си пътуваща във времето — отбеляза Линда и седна на една от извитите пейки около кръгъл тухлен басейн за цветя, който се намираше точно там, където бе кладенецът в двора на „Кардиналската шапка“.
— От семейството на Хабърд ли си? — попита Сара, докато бъркаше в джоба си. Извади забранения пакет цигари и предложи на новата ни позната.
— Аз съм вещица — отвърна Линда и си взе цигара. — Живея в централната част на Лондон, така че да, аз съм член от семейството на отец Хабърд. И се гордея с това.
Галоуглас запали цигарите на вещиците, после и своята. Тримата запушиха като комини, като внимаваха да издухват дима по-далеч от мен.
— Още не съм се срещала с Хабърд — призна Сара. — Повечето познати ми вампири нямат високо мнение за него.
— Нима? — с интерес попита Линда. — Ама че странно. Отец Хабърд е обичана фигура тук. Той защитава интересите на всеки, било то демон, вампир или вещица. Толкова много създания искаха да се преместят на негова територия, че се стигна до жилищна криза. Не съумява да купува достатъчно бързо имоти, за да задоволи търсенето.
— Но въпреки това си е чекиджия — промърмори Галоуглас.
— Ама че език! — шокира се Линда.
— Колко вещици има в града? — попита Сара.
— Три дузини — отвърна Линда. — Разбира се, ограничаваме броя им, в противен случай на Скуеър Майл ще настане истинска лудница.
— И сборът в Медисън е горе-долу толкова голям — одобрително кимна Сара. — По-лесно се организират срещите, това поне е сигурно.
— Ние се събираме веднъж месечно в криптата на отец Хабърд. Той живее в останките от приората Грейфреърс, ето натам. — Линда насочи цигарата си на север от Плейхаус Ярд. — Напоследък повечето създания в Сити са вампири — финансисти, мениджъри на хедж фондове и така нататък. Не обичат да отстъпват залите си за срещи на вещици. Не искам да ви обидя, сър.
— Не сте ме обидили — благо отвърна Галоуглас.
— Грейфреърс ли? Лейди Агнес да не се е преместила? — изненадах се аз. Лудориите на призрака бяха основна тема на разговор, когато живеех тук.
— О, не. Лейди Агнес още си е тук. С помощта на отец Хабърд успяхме да сключим споразумение между нея и кралица Изабела. Сега двете като че ли са в приятелски отношения, което е доста по-добро от онова, което мога да кажа за призрака на Елизабет Бартън. Стана направо нетърпима, откакто излезе онзи роман за Кромуел. — Линда погледна замислено корема ми. — На сбирката ни за Мабон тази година Елизабет Бартън каза, че носиш близнаци.
— Така е. — Явно дори призраците в Лондон бяха в течение.
— Толкова е трудно да се каже кое от пророчествата на Елизабет трябва да се взема на сериозно, след като всяко от тях върви с писъци. Толкова е... вулгарно. — Линда сви неодобрително устни и Сара кимна съчувствено.
— Ъъъ, никак не ми се иска да ви прекъсвам, но май това мое заклинание обратно на часовника изтече. — Вече не само можех да видя собствения си глезен (стига да вдигна крака си напред, за да не го закрива големият ми корем), но и вратата на мосю Вален беше напълно изчезнала.
— Изтекло? — Линда се разсмя. — Изразяваш се така, сякаш магията ти има срок на годност.
— Определено не съм й казвала да спира — измърморих. Но пък от друга страна, не й бях казвала и да започне.
— Спря, защото не я нави достатъчно стегнато — каза Сара. — Ако не я затегнеш здравата, тя се развива.
— И ти препоръчваме да не стоиш върху заклинание обратно на часовника, след като си го направила — добави Линда с тон на гимназиална учителка. — Правиш го, без да мигнеш, после се дърпаш от него в последния момент.