— Дотук с опитите да се смесиш с множеството — промърмори Хамиш. — Вече всяко създание ще научи, че Изабо дьо Клермон е в града. Не можеш ли да я контролираш, Галоуглас?
— Да контролирам баба? — Галоуглас избухна в гръмък смях и тупна Хамиш по гърба.
— Това е истински кошмар — оплака се демонът, когато още глави се обърнаха към нас. Той стигна до изхода. — До утре, Адам.
— Обичайната ви маса за един човек ли, сър? — попита сервитьорът, докато му подаваше чадъра.
— Да. Слава богу.
Хамиш влезе в очакващата го кола и потегли обратно към офиса си в Сити. Ленард ме настани на задната седалка на мерцедеса с Фийби, а Изабо и Фернандо седнаха на мястото до шофьора. Галоуглас запали цигара и тръгна по тротоара, бълвайки повече дим и от параход по Мисисипи. Изгубихме го от поглед при „Дилижанс и коне“, където той ни показа със знаци, че ще се отбие да пийне нещо.
— Мерзавец — поклати глава Фернандо.
— И сега какво? — попита Сара, след като се върнахме в Клермон Хаус и се събрахме в уютната стая за закуска. Макар че предният салон беше удобен и приветлив, това закътано местенце беше любимото ми в къщата. Беше пълно със събрани откъде ли не мебели, включително и една табуретка, за която бях сигурна, че беше в къщата ни в Блекфрайърс и създаваше усещането, че стаята е била обитавана, а не просто украсена.
— Сега откриваме Т. Дж. Уестън, скуайър, който и да е той или тя. — Вдигнах със стон краката си на почернялата от времето табуретка от елизабетинската епоха и оставих топлината на пращящия огън да се просмуче в измъчените ми кокали.
— Все едно да търсиш прословутата игла в купа сено — подхвърли Фийби и си позволи неучтивостта да въздъхне.
— Не и ако Даяна използва магията си — уверено заяви Сара.
— Магия ли? — Изабо завъртя глава и очите й блеснаха.
— Бях останала с впечатлението, че не одобряваш вещиците. — Свекърва ми беше изразила мнението си по този въпрос още в самото начало на връзката ни с Матю.
— Изабо може и да не харесва вещици, но към магията изпитва единствено възхищение — каза Фернандо.
— Тук очерта сериозна граница, Изабо — поклати глава Сара.
— Каква магия? — Галоуглас се беше върнал незабелязано и стоеше в коридора. От косата и палтото му се стичаха струйки дъждовна вода. Доста приличаше на Лоберо след дълго тичане в Еленовия ров на императора.
— Заклинание със свещ може да свърши работа, когато търсиш изгубен предмет — замислено предложи Сара. Тя беше нещо като експерт по тези заклинания, тъй като Ем беше прочута с това, че губеше всичките си неща из къщата, а и из цял Медисън.
— Помня една вещица, която използваше шепа пръст и завързано на възел парче лен — каза Изабо. Двете със Сара се обърнахме и я зяпнахме изумени. Тя изпъна гръб и ни изгледа надменно. — Не се изненадвайте. Познавала съм много вещици през годините.
Фернандо не й обърна внимание, а заговори на Фийби.
— Каза, че един от адресите на Т. Дж. Уестън е в Дания. А останалите?
— Всички са от Великобритания, четири в Англия и един в Северна Ирландия — изброи Фийби. — Всички английски адреси са от юга — Девън, Корнуол, Есекс и Уилтшър.
— Наистина ли трябва да забъркваме и магия, лельо? — Галоуглас изглеждаше загрижен. — Сигурен съм, че Натаниел ще успее да открие човека с компютрите си. Записа ли адресите, Фийби?
— Разбира се. — Тя извади смачкана квитанция на „Бутс“, покрита с изписан на ръка текст. Галоуглас я изгледа със съмнение. — Не можех да извадя бележник в архива. Щях да събудя подозрения.
— Много хитроумно — похвали я Изабо. — Ще изпратя адресите на Натаниел, за да може да се захване с тях.
— Все пак си мисля, че с магия ще стане по-бързо, стига да знам кое заклинание ще свърши работа — казах аз. — Ще ми трябва нещо визуално. По-добра съм с визуалните заклинания, отколкото със свещите.
— Какво ще кажеш за карта? — предложи Галоуглас. — Матю трябва да има някоя и друга карта в библиотеката си горе. Ако няма, ще отскоча до „Хатчардс“ да видя с какво разполагат. — Тъкмо се беше върнал, но явно изгаряше от желание да излезе отново в ледения дъжд. Помислих си, че времето е възможно най-близко до онова насред Атлантика, което може да намери.
— Карта би свършила работа, стига да е достатъчно голяма — кимнах. — Няма да имаме особена полза, ако заклинанието само покаже, че Т. Дж. Уестън се намира в Уилтшър. — Запитах се дали не е възможно Ленард да ме разходи из страната с кутия свещи.