Извадих компендиума от джоба си и го задържах с дясната си ръка. Сгънатото парче пергамент отиде в лявата. Разперих широко ръце и зачаках, докато нишките, свързващи света и изпълващи криптата на Грейфрайърс, се виеха и пълзяха по мен, търсейки вървите, които бях поела в ръцете си. Когато се срещнаха, вървите се издължиха и разшириха, изпълвайки цялото ми тяло с енергия. Стегнаха се на възли около ставите ми, създадоха защитна мрежа около утробата и сърцето ми и продължиха по вените и пътищата, прокарани от нерви и сухожилия.
Изрекох заклинанието си:
Духнах върху пергамента и името на Уестън блесна, когато червеното мастило избухна в пламъци. Събрах огнените букви в дланта си, където те продължиха да горят ярко. Отгоре Кора кръжеше бдително над картата, без да изпуска нищо от поглед.
Зъбчатите колела на компендиума забръмчаха и стрелките на главния циферблат започнаха да се движат. Рев изпълни ушите ми, когато ярка златна нишка изскочи от устройството и се разпъна навън, докато не достигна двете страници от Книгата на живота. След това от позлатения циферблат се проточи втора нишка, която запълзя към една карта в краката на Линда.
Кора се спусна и скочи на мястото, надавайки ликуващ крясък, сякаш бе уловила изненадана плячка. Светна името на градче, ярко избухване на пламъци, след което останаха овъглени очертания на букви.
Заклинанието беше направено и ревът намаля. Енергията отслабна в тялото ми и възлите се разхлабиха, но вървите не се прибраха в ръцете ми. Останаха си по местата, минаваха през мен, сякаш бяха оформили нова телесна система.
Когато силата се оттегли, леко се олюлях. Изабо понечи да пристъпи към мен.
— Не! — извика Сара. — Не нарушавай кръга, Изабо.
Свекърва ми явно си мислеше, че всичко това е лудост. В отсъствието на Матю тя бе готова да ме защитава от всичко вместо него. Но Сара бе права. Никой не биваше да наруши кръга освен мен. Затътрих се към мястото, откъдето бях започнала да тъка заклинанието си. Сибил и Тамсин се усмихнаха окуражаващо, когато пръстите на лявата ми ръка трепнаха и се раздвижиха, освобождавайки кръга. Оставаше единствено да се помъкна около него обратно на часовниковата стрелка, за да разваля магията.
Линда бе много по-бърза и енергично измина обратния си път. Веднага щом приключих, Изабо и Сара се хвърлиха към мен. Лондонските вещици се завтекоха към картата, показваща местоположението на Уестън.
— Dieu! От векове не бях виждала подобна магия. Матю е бил прав, когато ми каза, че си могъща вещица — с възхищение възкликна Изабо.
— Много добро заклинание, мила. — Сара открито се гордееше с мен. — Нито миг съмнение или колебание.
— Получи ли се? — Определено се надявах да се е получило. Трябваше да почивам седмици наред, за да направя второ заклинание с подобни мащаби. Отидох при картата и събралите се около нея вещици. — Оксфордшър?
— Да — със съмнение рече Линда. — Но се боя, че май не сме задали достатъчно конкретен въпрос.
На картата се виждаха овъглените очертания на село с типично английското име Чипинг Уестън.
— Инициалите бяха записани, но забравих да ги включа в думите на заклинанието. — Сърцето ми се сви.
— Твърде рано е да се признаваш за победена. — Изабо вече беше извадила телефона си и набираше номер. — Фийби? В Чипинг Уестън живее ли Т. Дж. Уестън?
Вероятността Т. Дж. Уестън да живее в селище на име Уестън не беше хрумвала на никого. Зачакахме отговора на Фийби.
На лицето на Изабо внезапно се изписа облекчение.
— Благодаря. Скоро ще си бъдем у дома. Кажи на Март, че Даяна ще има нужда от компрес за главата и студени кърпи за краката.
Главата и стъпалата наистина ме боляха, а краката ми се подуваха с всяка минаваща минута. Погледнах с благодарност Изабо.
— Фийби каза, че в Чипинг Уестън наистина има Т. Дж. Уестън — доложи Изабо. — Живеел в така нареченото Имение.
— О, чудесно. Чудесно, Даяна. — Линда ми се усмихна лъчезарно. Другите лондонски вещици заръкопляскаха, сякаш току-що бях изпълнила някакво особено сложно соло за пиано, без да сбъркам нито една нота.