— И не мисля, че ще намериш основателна причина да преглеждаш ръкописа тук — каза Шон, сякаш беше прочел мислите ми. Човеците винаги се измъдряха да задействат обикновено спящото си шесто чувство в най-неподходящите моменти. — Твоят приятел пращаше какви ли не молби седмици наред и колкото и пъти да настояваше да види ръкописите тук, исканията му бяха пренасочвани към Паркс Роуд.
— Сако от туид? Панталони от рипсено кадифе? — Ако Питър Нокс беше в „Херцог Хъмфри“, щях да го удуша с голи ръце.
— Не. Онзи при каталозите. — Шон посочи с палец към „Селдън Енд“.
Внимателно излязох от кабинета на Шон при старата рецепция и усетих предизвикващия изтръпване поглед на вампир. „Жербер?“
— Госпожо Ройдън.
„Не е Жербер.“
Ръката на Бенджамин беше преметната през раменете на Фийби, а на яката на бялата й блуза имаше червени петънца. Виждах Фийби ужасена за първи път, откакто я познавах.
— Хер Фукс. — Изрекох думите малко по-силно от обичайното с надеждата, че Изабо или Галоуглас ще чуят името му през врявата на децата. Заповядах на краката си да тръгнат спокойно към него.
— Ама че изненада да ви видя тук, при това толкова... плодовита. — Погледът на Бенджамин бавно се плъзна по гърдите ми към корема, където се бяха свили близнаците. Едното бебе риташе яростно, сякаш искаше да излезе на свобода. Кора също се загърчи и заръмжа в мен.
„Никакъв огън или пламък.“ Клетвата, която бях дала при получаването на първата си читателска карта, прозвуча в съзнанието ми.
— Очаквах Матю. А вместо него получавам партньорката му. Както и тази на брат ми. — Носът на Бенджамин се спусна към артерията под ухото на Фийби. Зъбите му докоснаха плътта. Тя прехапа устна, за да не изкрещи. — Какво добро момче само е Маркъс, винаги е до татко си. Чудя се дали ще застане до теб, малката, след като те направя моя.
— Пусни я, Бенджамин. — Щом думите излязоха от устата ми, логическата част от мозъка ми регистрира безсмислеността им. Нямаше начин Бенджамин да пусне Фийби.
— Не се безпокой. Няма да бъдеш изоставена. — Пръстите му погалиха шията на Фийби там, където бясно туптеше пулсът й. — Имам големи планове и за теб, госпожо Ройдън. Ставаш за разплод. Виждам го.
„Къде е Изабо?“
Стрелата гореше при гръбнака ми и ме приканваше да използвам силата й. Но как можех да се прицеля в Бенджамин, без да рискувам да нараня Фийби? Той я държеше пред себе си като щит.
— Тази си мечтае да стане вампир. — Бенджамин се наведе и зъбите му докоснаха шията й. — Бих могъл да осъществя мечтите ти. И с малко късмет да те върна на Маркъс с толкова силна кръв, че да го поставиш на колене.
„Мисли — и остани жива“ — отекна гласът на Филип в съзнанието ми. Това беше задачата, която ми бе възложил той. Мислите ми обаче се щураха хаотично. Откъси от заклинания и полузабравени предупреждения на баба Алсъп се гонеха със заплахите на Бенджамин. Трябваше да се съсредоточа.
Очите на Фийби ме умоляваха да направя нещо.
— Използвай жалката си сила, вещице. Може и да не зная — засега — какво представлява Книгата на живота, но научих, че вещиците не могат да се сравняват с вампирите.
Поколебах се. Бенджамин се усмихна. Стоях на кръстопът между живота, който винаги съм си мислела, че искам — книжовен, интелектуален, без сложната каша на магията — и живота, който имах сега. Ако направех магия тук, в Бодлианската библиотека, нямаше да има връщане назад.
— Нещо не е наред ли? — провлечено попита той.
Гърбът ми продължаваше да гори, болката се простираше по рамото ми. Вдигнах ръце и ги разперих, сякаш държа лък, после насочих левия си показалец към Бенджамин, за да се прицеля.
Ръката ми вече не беше безцветна. По цялата длан минаваше дебела и ярка пурпурна ивица. Изстенах мислено. Разбира се, че магията ми щеше да реши да се промени точно сега. Мисли. „Какво е магическото значение на пурпура?“
Изпитах усещане за груба тетива, драскаща бузата ми. Свих устни и духнах към нея. „Никакво разсейване. Мисли. Остани жива.“
Когато концентрацията се върна към ръцете ми, в тях имаше лък — истински, осезаем лък от дърво, украсен със сребро и злато. Усетих странно изтръпване от допира му, което ми беше познато. Самодивско дърво. Имаше и стрела между пръстите ми — със сребърна дръжка и златния връх на Филип. Щеше ли да намери целта си, както бе обещала богинята? Бенджамин извъртя Фийби така, че да бъде точно пред него.