— Хубаво се прицели, вещице. Ще убиеш топлокръвната на Маркъс, но аз пак ще получа всичко, за което съм дошъл.
В съзнанието ми изникна образът на огнената смърт на Жулиет. Затворих очи.
Поколебах се, неспособна да стрелям. Лъкът и стрелата се стопиха между пръстите ми. Бях направила точно това, което богинята ми бе казала да не правя.
Чух как страниците на книгите по бюрата наблизо зашумоляха от внезапния полъх. Косъмчетата на тила ми настръхнаха. Вещерски вятър.
В библиотеката явно имаше друга вещица. Отворих очи да видя коя е.
Беше вампир.
Изабо стоеше пред Бенджамин, държеше го с едната ръка за гърлото, а с другата побутна Фийби към мен.
— Изабо — кисело я изгледа той.
— Друг ли очакваше? Може би Матю? — Кръв потече от малката прободна рана, в която бе пъхнат пръстът на Изабо. Натискът беше достатъчен да накара Бенджамин да стои като закован. Гаденето мина на вълна през мен. — В момента той е зает. Фийби, скъпа, трябва да отведеш Даяна долу при Галоуглас и Фернандо. Веднага. — Без да откъсва поглед от плячката си, Изабо посочи към мен със свободната си ръка.
— Да вървим — промърмори Фийби и ме задърпа за ръката.
Изабо дръпна пръста си от врата на Бенджамин, при което се чу ясно пукане. Ръката му запуши дупката.
— Не сме приключили, Изабо. Кажи на Матю, че ще се обадя. Скоро.
— О, непременно. — Тя го дари със смразяващо зъбата усмивка. Направи две крачки назад, хвана ме за другия лакът и ме обърна рязко към изхода.
— Даяна? — извика Бенджамин.
Спрях, но не се обърнах.
— Надявам се и двете ти деца да са момичета.
— Никой да не говори, докато не се качим в колата. — Галоуглас изсвири пронизително. — Прикриващото заклинание, лельо.
Усещах, че се е разместило, но не можех да събера достатъчно енергия, за да направя нещо. Гаденето, което бях почувствала горе, се засилваше.
Ленард наби спирачки пред портите на Хертфорд Колидж.
— Поколебах се. Точно както с Жулиет. — Тогава колебанието ми едва не струваше живота на Матю. Сега Фийби беше платила за страха ми.
— Пази главата — предупреди Галоуглас, докато ме настаняваше на мястото ми.
— Слава богу, че използвахме страхотната кола на Матю — промърмори Ленард, докато Фернандо сядаше до него отпред. — Обратно у дома ли?
— Да — казах.
— Не — в същото време каза Изабо, която се материализира от другата страна на колата. — Към летището. Отиваме в Сет-Тур. Обади се на Болдуин, Галоуглас.
— Няма да ходя в Сет-Тур — възпротивих се. Да живея под чехъла на Болдуин? Никога.
— Ами Сара? — обади се Фернандо от предната седалка.
— Кажи на Амира да откара Сара в Лондон, ще се срещнем там. — Изабо потупа Ленард по рамото. — Ако не настъпиш незабавно газта, не отговарям за действията си.
— Всички сме в колата. Карай! — Галоуглас затвори вратата в мига, когато Ленард пое назад, като едва не блъсна един преподавател на колело.
— По дяволите. Нямам нагласата на престъпник — подхвърли леко задъханият Галоуглас. — Покажи ни книгата, лельо.
— Книгата не е у Даяна. — Думите на Изабо накараха Фернандо да прекъсне телефонния разговор и да погледне назад към нас.
— Тогава накъде сме се разбързали? — учуди се Галоуглас.
— Попаднахме на сина на Матю — обясни Фийби и заговори на висок глас към телефона на Фернандо. — Бенджамин знае, че Даяна е бременна, Сара. Не си в безопасност, Амира също. Напуснете. Веднага.
— Бенджамин ли? — Ужасът в гласа на леля ми се долавяше съвсем ясно.
Едра ръка дръпна Фийби назад и завъртя главата й настрани.
— Ухапал те е. — Лицето на Галоуглас пребледня. После той ме сграбчи и огледа всеки милиметър от лицето и шията ми. — Господи. Защо не повикахте за помощ?
Благодарение на пълното пренебрежение към правилника за движение и ограниченията на скоростта от страна на Ленард, вече почти бяхме стигнали М40.
— Беше спипал Фийби. — Свих се на мястото си и се опитах да укротя побеснелия си стомах, като стиснах с ръце корема с близнаците.
— Къде беше баба? — попита Галоуглас.
— Баба слушаше обясненията на една ужасна жена в пурпурна блуза за строителните проекти на библиотеката, докато шейсет деца пищяха във вътрешния двор. — Изабо го изгледа кръвнишки.
— А ти къде беше?
— Престанете и двамата. Всички бяхме точно там, където бяхме планирали да сме. — Както обикновено, гласът на Фийби беше единственият разумен. — И всички се измъкнахме живи. Хайде да не губим от поглед голямата картина.