Ленард се понесе по М40 към „Хийтроу“.
Опрях студена длан в челото си.
— Ужасно съжалявам, Фийби. — Стиснах устни, когато колата се люшна. — Не можех да мисля.
— Напълно разбираемо — отривисто рече Фийби. — Мога ли да говоря с Мириам, моля?
— С Мириам ли? — учуди се Фернандо.
— Да. Знам, че не съм заразена с кръвожадност, защото не съм поела кръвта на Бенджамин. Но той ме ухапа и тя може да поиска проба от кръвта ми, за да види дали слюнката му не ми е повлияла по някакъв начин.
Всички я зяпнахме с увиснали ченета.
— По-късно — рязко рече Галоуглас. — Ще се безпокоим за наука и за проклетия ръкопис по-късно.
Размазаните поля летяха покрай нас. Опрях чело в стъклото и пожелах с цялото си сърце Матю да беше с мен, денят да бе свършил различно и Бенджамин да не знаеше, че съм бременна с близнаци.
Последните му думи — и перспективата за бъдещето, която чертаеха — ме преследваха, докато наближавахме летището.
„Надявам се и двете ти деца да са момичета.“
— Даяна! — Гласът на Изабо прекъсна неспокойната ми дрямка. — Матю или Болдуин. Избирай. — Тонът й беше свиреп. — Един от двамата трябва да научи.
— Не Матю. — Намръщих се и се поизправих. Проклетата стрела още се забиваше в рамото ми. — Веднага ще дотича, а няма причина да го прави. Фийби е права. Всички сме живи.
Изабо изруга като моряк и извади червения си телефон. Преди някой да успее да я спре, тя вече говореше с Болдуин на скоростен френски. Разбрах само половината от разговора, но Фийби явно бе разбрала повече, ако можех да съдя по сащисаната й реакция.
— Ох, Господи! — Галоуглас поклати рошавата си глава.
— Болдуин иска да говори с теб. — Изабо протегна ръката с телефона към мен.
— Научих, че си видяла Бенджамин. — Болдуин беше спокоен и хладнокръвен като Фийби.
— Да.
— Заплаши ли близнаците?
— Да.
— Аз съм ти брат, Даяна, а не твой враг — каза Болдуин. — Изабо беше права да ми се обади.
— Щом казваш. Сир.
— Знаеш ли къде е Матю? — остро попита той.
— Не. — Наистина не знаех. Не точно. — А ти?
— Предполагам, че е отишъл да погребе Джак Блекфрайърс някъде.
Тишината след думите му се проточи.
— Ти си абсолютен негодник, Болдуин дьо Клермон. — Гласът ми трепереше.
— Джак беше необходима жертва в една опасна и смъртоносна война. Започната, между другото, от теб. — Болдуин въздъхна. — Ела си у дома, сестро. Това е заповед. Ближи си раните и го чакай. Всички сме се научили да го правим, когато Матю замине нанякъде, за да успокои гузната си съвест.
Затвори, преди да успея да отговоря.
— Мразя го — процедих през зъби.
— Аз също — добави Изабо, докато си прибираше телефона.
— Болдуин завижда на Матю, това е — отбеляза Фийби. Този път здравият й разум бе дразнещ и усетих как енергията кипва в тялото ми.
— Не се чувствам добре. — Безпокойството ми се засили. — Станало ли е нещо? Преследва ли ни някой?
Галоуглас насила завъртя главата ми.
— Изглеждаш ми трескава. Колко остава до Лондон.
— Лондон ли? — възкликна Ленард. — Нали каза „Хийтроу“. — Той рязко завъртя волана и се насочи към изхода от магистралата.
Стомахът ми продължи по предишния маршрут. Оригнах се, мъчейки се да не повърна. Невъзможно.
— Даяна? — Изабо отметна косата ми назад и избърса устата ми с копринения си шал. — Какво има?
— Явно съм яла нещо, което не ми понася — промълвих, потискайки нов напън. — През последните няколко дни се чувствам странно.
— В какъв смисъл странно? — разтревожи се Галоуглас. — Боли ли те глава, Даяна? Проблеми с дишането? Рамото измъчва ли те?
Кимнах. Стомашният сок се качваше в гърлото ми.
— Ти ли каза, че е неспокойна, Фийби?
— Разбира се, че е неспокойна — намеси се Изабо. Тя изсипа съдържанието на чантата си на седалката и я задържа под брадичката ми. Не бях си и помисляла, че ще ми се случи да повръщам в чанта на „Шанел“, но в този момент всичко беше възможно. — Та тя се готвеше да се сражава с Бенджамин?!
— Безпокойството е симптом на някакво състояние, което не мога да произнеса. Даяна имаше брошури за него в Ню Хейвън. Дръж се, лельо! — трескаво каза Галоуглас.
Зачудих се смътно защо е толкова разтревожен, след което повърнах отново, право в чантата на Изабо.
— Хамиш? Трябва ни доктор. Доктор вампир. Нещо не е наред с Даяна.
Слънце в Скорпион
Когато слънцето е в знака Скорпион,